Мусака

Колкото къщи, толкова и рецепти за мусака. Няма да сбъркате, ако всеки път добавяте по нещо, най-много мусаката никога да не ви омръзне и да я поднасяте всяка седмица незабелязано като нещо различно.

Обичайно бързам и правя мусаката нахвърляна, само се старая да запържвам предварително поне каймата с лука и подправките, но днес реших да си поиграя.

Това е рецептата, която ползвам от години, но никога не спазвам точно. Например рядко слагам кисело мляко в заливката, по-често употребявам прясно.


Ако трябва да има по-гръцки вкус, се ръсва малко канела, но аз я избягвам, защото не е по вкуса на всеки.

Ето още една рецепта - с тиквички и гъби, вместо с патладжан. Добавен е копър - заради тиквичките.

И така... Няма да изброявам продуктите, минавам направо към същинската част.

Първо запържих в олио малко лук и чесън, добавих кайма. С дървена лъжица раздробих каймата на късчета, които запържих. Добавих белени домати, магданоз и намалих котлона, да покъкри. Отделно опържих, нарязаните на кубчета и предварително осолени картофи.

Вече в тава, наредих половината от опържените картофи, отгоре изсипах сместа с каймата. Поръсих с черен пипер. Добавих и останалите картофи.

За да стане мусаката по-хрупкава , поръсих с галета. Сложих всичко да се пече на предварително загрята фурна на 220 градуса.

След като мусаката се допече и картофите хванаха коричка, добавих заливката от 6 яйца и чаша прясно мляко.

Върнах във фурната да стегне. 

Малко преди да добие златист цвят, отново извадих и поръсих равномерно с галета.Отново върнах тавата във фурната и зачаках...
След няколко минути беше готово.

Содена питка

Безценна е миризмата на току-що извадената от фурната содена питка. Кората хрупкава, а меката среда - намазана с масло и поръсена с чубрица... Ммм... и малко сиренце, а защо не и с домашна лютеница?!

Необходими продукти:
1кг. брашно, 3 яйца, 250гр. кисело мляко, 70гр. захар, 1лъж.сода, 2 лъжици масло/олио, хладка вода, 1 жълтък за намазване.

 

Брашното се пресява 2 пъти. Добавя се содата. Прави се кладенче и се добавя солта. Отделно се разбъркват киселото мляко, яйцата, добавя се мазнината и захарта. Полученото се размесва с брашното, добавя се хладка вода, докато се получи меко тесто. Меси се, докато се отдели от съда. Разстила се кръгла питка или няколко малки питчици, украсява се. 

Оставя се да постои половин час. Намазва се с жълтък. Пече се 30-35 минути на умерена, предварително нагрята фурна - първо отдолу. Последните десетина минути се пече и отгоре. Опечена, питката се поръсва с пръски вода и се завива в кърпа - да изстине. Поднася се с чубрица или с мед, а може и със сирене и лютеница.

Ако направите малки содени питки, стават и за домашни сандвичи - питката срязана на две, с голямо кюфте по средата.

Попара

Скоро си мислех за любимите храни на моето детство. Сетих се за много от тях – гювечи, чушки, капами и изведнъж – пред очите ми ПОПАРАТА! Седи си в чинията сухият хляб, поръсен със сирене и чака - кога чая, кога топлото мляко с каймака. Дядо ми я правеше повече с мляко, но без да пропуска сиренето. Чудно ми беше как хората я ядат ту със сирене, поръсена със захар и залята с чай, ту само с мляко и захар, а пък дядо ми винаги слагаше сирене.

Днес надробих неговата попара. Ето я:

Две филии препечен хляб,  бучка краве сирене, малка бучка масло (колкото бучка захар) и горещо мляко – до горе на купата.

Ей тоя вкус и още няколко не са за изпускане! Защо ли няма попари в готварските книги?

Гъбена каша

Чудите се какво да сготвите? Няколко бързи бабини рецепти ще Ви спестят чуденето. Спирам се на гъбената каша, която е идеална гарнитура за печени меса, но и идеалния заместител на вечерята.
Продукти:
2 тарелки с печурки /количеството няма значение, разбира се по-вкусно е с повече гъби, затова тарелките в нашия случай са две/, 1 малка глава лук /ако нямате, може и без нея/, 3-4 скилидки чесън, сол, черен пипер, бучка краве масло, 1-2 моркова,
Чаша/ чаша и 1/2 брашно, магданоз/мащерка; Може да добавите 1-2 домата, както и настъргано сирене или кашкавал.

В маслото задушаваме лука, чесъна и морковите /настъргани или нарязани на ситни кубчета/. Добавяме чаша или две вода /в зависимост от количеството на гъбите/. Сол на вкус. Добавяме гъбите и оставяме на слаб огън да изври част от водата. През това време в загрят тиган бъркаме брашното до златисто. Добавяме малко вода и бъркаме, за да не стане на буци. Получената каша /хомогенна смес/ добавяме към врящите гъби. Продължаваме да бъркаме. Изключваме котлона и оставяме кашата да изстива.



В последния момент можете да добавите няколко резена домат, малко настъргано сирене или кашкавал, че дори и варено яйце. Преди да сервирате поръсвате с черен пипер.

Има защо да отделим нужното внимание на кашата - тя е в основата на много кулинарни хрумвания и гениално изобретение. Всяка майка преживяла началото на 90-те ще си спомни, че кашата е идеален заместител на бебешките пюрета.