Лютеница

Разбира се, че става дума за домашната лютеница. Любима на всички българи. От майка ми знам, че в нея се слага и чесън, въпреки че напоследък никой не го прави. Някъде добавят и сирене или извара.

Излишно е да споменавам колко филии с лютеница могат да бъдат изядени на един път. Не съм сигурна кое ми е по-любимо - вкуса на лютеницата или миризмата на печените чушки.

Един от най-широко използваните електроуреди в България и единствен по рода си в света е чушкопека, използван ударно най-вече при правенето на лютеницата. За да му отдадем нужното внимание, трябва да отбележим, че с помощта само на един чушкопек, за ден могат да се опекат 10кг. чушки

А ето и рецептата за лютеницата:

След като сме опекли чушките, започва голямото и досадно белене. За да е по-лесно, в голяма купа с вода, потапяйте от време на време облепената си с черни люспи ръка.

Ако на бурканите залепите рецептата за лютеницата, ще пожънете небивал успех, особено сред онези роднини, които живеят в чужбина.

Миналата година направихме наведнъж 25кг. чушки на лютеница, но тази година тя ще е на порции, хем да има серии с различен вкус. Някои ще объркам с чесън, на други ще добавя зелени чушки, другаде ще изключа патладжана от рецептата.

Весело чушкопечене!

Яйца по панагюрски

Това е една от любимите ми рецепти, защото всичко е на око. В тенджера с вода сипваме оцет колкото за една салата. Добавяме щипка сол. Щом водата заври, чукваме ниско до водата колкото яйца искаме да сложим в една порция. След 2 минути, след като се забулят, ги загребваме внимателно с лъжица на дупки /решетъчна лъжица/.

Докато забулваме яйцата за отделните порции, украсяваме чиниите. В кръг от едната страна нареждам малки бучки сирене, а от другата страна довършвам окръжността с ивица кисело мляко. По този начин се получава нещо като оградка, в която яйцата стоят без да се разливат по цялата чиния. Забулените яйца поставяме в средата на кръга.

След като сме забулили всички порции и сме ги поставили по чиниите, махаме водата от котлона, а на нейно място разтопяваме масло. В разтопеното масло, добавяме лъжица червен пипер. Докато добавяме пипера, маслото задължително трябва да е отстранено от огъня, за да не почернее пипера. Заливаме всяка порция с маслото с червения пипер. Отделно сервираме с обелени скилидки чесън, защото не всеки го обича разбъркан предварително в киселото мляко. Ръсваме малко черен пипер, може и стръкче магданоз за красота, и сервираме с много хляб, за да има за топене.

Руло Стефани на топки

С няколко маслини, два моркова, няколко кисели краставички, 1кг. кайма, гъби, глава лук, 1л. горчица, масло, яйца, галета, червено вино, черен пипер, бахар, кимион и сол.

Каймата се обърка с едно сурово яйце, ситно нарязан лук, галета и малко сол. Разстила се на правоъгълен пласт с дебелина около 2см. Поръсва се с черен пипер, бахар и кимион.

По ръба на дългата страна разстиламе плънката от гъби, маслини, моркови, кисели краставички, горчица и нарязани твърдо сварените яйца. Увиваме руло, което се обвива във алуминиево фолио /едно време в марля и се е варяло във вода/ и се пече във фурна. Докато го печете, може да го залеете с малко червено вино.


По-удобно за сервиране е рулото във формата на отделни топки, в средата на които има цяло сварено яйце. Разликата с обикновеното руло е, че при топките отиват повече сварени яйца, но пък си заслужава, ако като мен обичате именно яйцето и краставичките в рулото.

Сос: Запържваме малко брашно в масло, разреждаме с прясно мляко. Охладена, тази смес объркваме с майонеза и маслини, а може отново и с кисела краставичка.