how2make4eat

how2make4eat

неделя, 22 декември 2013 г.

Menu за Декемврий - продължение

Ако сте прочели първата част от предложенията на "Календар по готварство" за месец декемврий, то вече знаете, че рецептите обхващат както традиционни супи, предястия и ястия, салати гарнитури и десерти, така и интересни практични предложения за посрещане на гости и тържествени случаи.

КалендарЪт по готварство е създаден преди близо век, за да служи като учебник в практическото девическо училище по занаятчийство "Мария Луиза" в София.



Добре, че се сетих да взема праз за зелевите сарми. Няколко стръка са чудесна идея, сварени на чорба, вместо обичайните вкусотии в предпразничните почивни дни. За да учудите и себе си, може да пекнете колелцата праз на ребрест чугунен тиган, все едно сте запалили скарата за пържоли. Дали от мисълта за тях или от ребрестия тиган, но чорбата става съвсем различна, ако празът е зачервен "на ребра", при това - опушен!

Ако пък същият го притурите и на лещата, то със сигурност няма да ви остане за зелевите сарми, но и леща няма да остане, защото ще бъде изядена бързо.

Тънката нишка на праза се прокрадва и в "Кокошката с кисело зеле", където вместо обикновен лук, също може да се сложи праз, особено в компанията на киселото зеле.

За "Пуйката сарма" няма какво да се добави, освен че маслото би размекнало месото, шпиковано в парчетата пуешко, и единствено ако времето не е избягало напред и приготовленията за празничната трапеза са "до никъде".




За "Boeuf à la mode" ви трябва индийско (мускатово) орехче, както и останалото, изброено за 4 души. Ако се чудите колко да са големи ивиците сланина, за шпиковане в говеждото, то 2см биха били достатъчни, дори и да не можете съвсем да ги натикате в "набучканите" с тънъкЪ ножЪ дупки в месото.











Стигнахем до десертите. Очарованието на млечната баница е в сместа за заливане. Споменатото в рецептата оризено брашно може да се замени с прецедената оризова вода, ако ви е останала такава от сварения за плънката на коледните сарми ориз.












Любопитно ми е дали ГризЪ халвата ще се получи като тази в детската градина.

Весели празници!






























<- И Ванилиев крем.










И едно чудесно предложение за посрещане на Новата година - обещаните Бавороазе и Боуле:

неделя, 1 декември 2013 г.

Menu за Декемврий

Дойде зимата и ето, че вече е декември. Време е да поровим в старите книги с рецепти, с надеждата да открием нещо "по-така" или да пресрещнем няколко идеи "ей-така", които да събудят старите тави. Да, има тави, които се ползват за определени поводи, като например тази за баницата.

Отмина облачното с кюфтета и през декември в стария Календар по готварство го дават говеждо, телешко и свинско. Разбира се, няма как да пропуснем рибата и традиционните консерви.


Попадна ми и едно "здравословно меню за декември", което преди много време бях изрязвала от някакво списание с единствената цел - да черпя идеи, когато нищо друго не ми хрумва. Представям ви накратко съдържанието му за първата седмица на последния месец в годината.
Ако не ви се свиди, можете да откраднете няколко печени белени червени чушки, които предварително всички знаем, че сте заредили във фризера ;) Напълнете ги с извара, панирайте ги в брашно или галета и ги изпържете.
Ако ви се струва сложна цялата работа с пълнения шаран за Никулден, заложете на киселото зеле с ориз на фурна. А за Анинден опечете пиле.

Ако чакате гости, може да им предложите лека салата от зеле и моркови, но и със задушени гъби. Поднася се със сметана и ситно нарязан магданоз.








В случай, че изброеното дотук не ви е достатъчно, погледнете краткия списък "Бюфет за малко семейно тържество" или "Вегетариански тържествен обяд".

Гризовите топки ги дават сладки, но към супата от зарзават, те просто не са заляти със сироп, както се казва в рецептата по-долу.








През декември можете да разнообразите с празЪ, розбифЪ, паприкашЪ, стофато, румстекЪ или говеждо задушено по модата - Boeuf à la mode.

Към десертите преобладават гризЪ в "Халва от гризЪ", ЛинцерЪ торта, КухенЪ, кестеновЪ пудингЪ, кремЪ, торта "Леда", бонбони от кестени и др.

И как да не ожаднее човек след толкова много и вкусни ястия?! Сред напитките зе забелязват нектарЪ, бавороазе и боуле.
Но за всички тях, ще разкажа другата седмица.

събота, 9 ноември 2013 г.

Мекици

С приближаването на зимата, на човек му се иска да остане цял ден под завивките, но не и когато във въздуха се носи аромат на пържени закуски. За да проверим каква е закуската трябва да се замъкнем мързеливо до кухнята, където заварваме посипаната с брашно маса...





Половин кубче мая, разтворено в хладка вода (около 400мл.) с две-три щипки сол, една лъжичка захар и една лъжица олио се разбъркват, докато всичко се разтвори добре. Добавя се брашно до меко тесто.
















Добавя се брашно и се бърка в една посока, до получаването на меко тесто без бучки :Р Оставя се да втаса.













 После се обърква леко, колкото да се отдели от съда, изсипва се на посипаната с брашно маса и се разточва. Разточеното тесто се нарязва на каквито форми ви е удобно. Така получените мекици се пържат в предварително загрято олио.

Ако не искате да си цапате кухнята, можете да оформите мекиците и по класическия начин - като си изцапате ръцете или с дърпане :D

неделя, 3 ноември 2013 г.

Туршия от зелени домати

Докато е слънчево времето навън, побързах да направя малко туршия от зелени домати, на която ме научи една съседка.

Тук-там по плод-зеленчуците има по някоя щайга къде със зелени, къде с оранжеви и жълти домати. Какво пък, ще направим шарена туршия - също като есента.




Нарязвате доматите на кубчета, на резенчета, на ивици - както можете. Поръсвате с равни количества сол и захар, оцет и олио, чесън и копър, и оставяте да престоят в тавата около 2 часа.

Харесвам тази рецепта, защото докато се киснат доматите, времето неусетно минава в сладки приказки.



Ето и самата рецепта, вече с кое колко... за да не излезе, че всичко е "на око", при все че и така да го наръсите, пак ще се получи.











Всичко се обърква и се слага в буркани. Предпочитам малки буркани, за да ми е удобно за поднасяне - тъкмо като за салатата на една вечеря. А ако чакате гости, може да добавите сирене или колбас.









Хем вкусно, хем лесно! Докато изпиете кафето със съседката и туршията станала.

неделя, 27 октомври 2013 г.

Сладко от дюли

Преди време излизайки на разходка със сестрата на дядо ми, се прибрахме с цяла торба дюли,
които събрахме в двора на старата къща. Тогава не знаех какво да правя с толкова много плод, затова отидохме заедно у дома и леля Анче започна...


Кило захар с няколко чаши вода завира, докато... и тя показа как сиропа се стича от лъжицата - "като загребеш и да тече на плътна струйка". Нищо не разбрах - кога точно течността става на струйка, т.е. на сироп.
Докато се чакаше сиропа, дюлите трябваше бързо да се настържат.
Тази година имах помощник, защото две кила дюли, изпратени от мила приятелка е трудно да настържеш, дебнейки струйката на сиропа.
Настърганите дюли се добавят към сиропа и се бъркат от време на време, докато пожълтеят и сместа се сгъсти.
Леля Анче се ориентира по миризмата на дюлите - разнася се едно ухание..., след което ръсваме две счукани карамфилчета.
Когато съвсем се сгъсти, спираме котлона и добавяме лимонена киселина - 1 чаена лъжичка. Ако имаме индрише - също може да нароним една щипка.

След още 3-4 минути бъркане, пълним бурканите с топлото сладко и ги затваряме. Някои ги стерилизират, но ние го ядем за закуска на една зима, с пържени филии, бухти и палачинки, тъй че почти никога не остава до следващия Димитровден.


След сладкото, оранжевата есен подканя да направим няколко туршии, които ще побързам да опиша до Архангеловден, защото после иде ред и на вкусните гозби.

С благодарност към Ина за дюлите и към леля Анче за рецептата!

Добър апетит!

неделя, 6 октомври 2013 г.

Свинско със зеле на фурна

Това зеле е специално. Направено по специална рецепта. Специалното е в зелето и по принцип Л. (която ми издаде тайната) не слага месо в манджата.

Веднага, след като чух разказа ѝ, започнах да мисля за манджата. Не ми се беше случвало отдавна.

Купих средноголяма прясна зелка.
Няколко чушки и два моркова.
Месото сложих да се позачерви с малко мас в една тенджера без капак, докато нарязах зелката и я сложих във фурната да се пече на бавен огън.

През това време... на съседния котлон, в тиган с малко мазнина, сложих малко лук, настърган морков, нарязаните на ивици чушки. Позапържих, след което изсипах буркан с домати и оставих да покъкри.



Този миш маш, но леко престоял и без стандартните яйца и сирене, отива право в тавата със зелето, където вече го чакат късовете свинско месо.

Ето така, казано съвсем накратко (защото всъщност нейната история е за една нарочно забравена чиния с миш-маш ;)), без да иска, Л. открила тайната съставка на зелето, чиито аромат се носи вече по стълбите, че сигурно и в квартала.

Нямам търпение да го опитам.

Специални благодарности на Кралицата ;) Л. за специалната съставка.

понеделник, 10 юни 2013 г.

Бъзовина

Я да видим... къде е ножицата с голямата дръжка - да клъцнем няколко цвята бъз от високото на дървото, че там са най-хубавите.
Тупват глухо на тревата, после се хопват в кошницата, а оттам в дълбоката тенджера, където киснат едно денонощие.
Тичайте към магазина за захар, че в долапа е свършила!

... и бъза ми замириса!


Рецептата, която виждате в дясно не е от кулинарно списание - захарта ѝ е повечко, цветовете май също, съответно сигурно и не се води толкова "био-диетична", но за сметка на това е бабешка, вкусна и върви с всичко. Онзи ден пих бъзовина, разредена с газирана вода. Друг път добавям чай и резен лимон.


Готовият сироп разливам в стъклени бутилки, които съхранявам на хладно място.

Бъзовината е чудесна изненада за милата съседка, спасение за гостите в последния момент, рахладително питие за неделния пикник и действа отпускащо, почти приспивно след вечеря.


събота, 6 април 2013 г.

Шоколадови бонбони

Най-после, след като една приятелка ми донесе прекрасни шоколадови бонбони - от онзи вид "да си оближеш пръстите", се осмелих да опитам и аз. Не, че успях да овладея "темперирането", но определено улових част от темперамента на шоколада.





Първо се снабдих с форми за отливане на шоколад - много подобни на ледарки за правене на ледени кубчета. Предполагам, че последните също биха свършили работа.

... и с шоколад - на "копчета".





Като начало се заех да разтопя шоколадените "копчета" на бавен огън (без да оставям водата да заври). По рецепта трябвало шоколада да се нагрее на водна баня до 32°, след което да се охлади до 27°. Не успях да го докарам, понеже нямам термометър, но и на "око" по метода за подгряване на бебешки пюрета явно не успях, тъй като на стайна температура бонбоните залепват по пръстите, но не много, което може би е знак, че съм на прав път.

Погледнато отстрани, бонбоните се получиха като едни истински шоколадови орехи. Дори при отливането на шоколада във формите, успях да добавя по една орехова ядка.










И понеже имам слабост към позлатените орехи, още от Коледната им премяна, след дълъг размисъл, все пак реших да поръся малко от едно почти безценно шишенце със специални златни стърготини.







След Виенския сладкиш на баба ми, шоколадовите бонбони са най-подходящия избор за неделно гости.

Шоколад


Опитайте се да отговорите на въпроса „Какво харесвате?”
В повечето отговори присъства шоколада. Почти всеки човек обича шоколад. В хладната вечер нищо не е по-добро от чаша горещо какао или пенест шоколад. Колкото повече отпиваш, толкова повече ти се пие. Има магия в тази вкусна загряваща течност. Има магия и в една стара метална кутия от моето детство с лилави надписи. Кутията беше пълна с шоколадови бонбони, но по-интересното беше, че тя не беше като другите кутии. Беше пропътувала половината земно кълбо, за да намери своето място под масата в хола на баба ми и дядо ми. Не изгарях от желание да изям бонбоните, което сега ми изглежда странно, а ме привличаше отварянето и затварянето на въпросната кутия. Чуваше се метален звук, подобен на този при отварянето на кутия с моливи, ако това може да ви помогне да си го представите. Така беше направена, че капакът заставаше отворен вертикално – без да пада назад. Повърхността от вътрешната страна беше огледална и лицето ми се появяваше разкривено срещу мен, всеки път щом отворех кутията. Когато се сещах за нея и я отварях, обичах да карам дядо ми да ми разказва историята на шоколада. И той започваше...

„Историята на какаото започва от шушулките и стига чак до вкусния кекс във фурната и шоколадите в магазина. Ще ти разкажа, ама после ще си изядеш обяда... И така...
Какаовите шушулки растат на стъблото на какаовото дърво, което се среща в топлите и влажни гори на Южна Америка и Африка. Първата какаова напитка е направена преди хилядолетия от хората, живели в амазонските гори на Южна Америка – от семената, които те открили в шушулката. Шоколадът не е дар от Бога, а от ацтеките. Те живеели в земите на сегашно Мексико и шоколадът бил любимото им питие. Техният император Монтесума е черпел гостите си с шоколад, с аромат на ванилови семена. Ацтеките го разбърквали, докато се образува пяна. Сервирали го в златни чаши. В някои части на Америка ценните зърна били използвани вместо пари. Зърната били разменяни за дрехи, сечива и дори за животни. Ацтеките наричали напитката чоколатл (chocolatl), а дървото какауатл (cacauatl). Тези стари думи се превърнали в днешните „шоколад” и „какао”. Какаото идва в Европа чак когато Ернандо Кортес завладява Мексико и пренася със себе си тайната. Испанците се опитали да запазят тайната на какаото, но не успели. Излагайки се на голям риск, контрабандистите успявали да доставят ценните семена и в други части на Европа. Скоро се появили и шоколадовите къщи. Там хората се срещали, за да разговарят, наслаждавайки се на новото питие. Зърната били твърде скъпи, тъй че само богаташи можели да си го позволят.
Дядо ми, който беше прекарал известно време в Гана, казваше, че фермерите там внимателно се грижели за какаовите посеви. Реколтата се прибира с помощта на мачете. Шушулките се отрязват. Жените прибират реколтата, като я пренасят в кошове на главите си. Мъжете разчистват шушулките, за да извадят ценните семена, като внимателно ги издълбават от пулпата. Събират ги на купчини и ги покриват с листа. За няколко дни семената ферментират. Така се ражда шоколадовият вкус. После зърната се изваждат от влагата и се оставят да изсъхнат на слънце. Вече са променили цвета си – от пурпурни са станали кафяви. Скоро, изсушени, зърната са готови да бъдат пакетирани и откарани на пазара, където селяните продават реколтата си. В някои страни зърната пътуват на главите на жените, в други – пренасяни от мулета или канута. На пристанището корабите ги натоварват на дълго презокеанско пътуване към фабриките в други страни. В Гана чувалите с какаото били пренасяни в малки лодки до корабите, защото морето е плитко и корабите не могат да доближат брега. Освен в Гана, по-голямата част от какаото по света расте в Кот Д’Ивоар и Нигерия. Немалък дял идва от Бразилия и други части на Америка. Въпреки че от хилядолетия какаото се използвало като питие, първият шоколад става известен чак в средата на XIX век. Достигнали до фабриката, зърната се почистват на специален канал. После се пекат около час в огромна въртяща се пещ. Вече изпечени, зърната лесно се белят. Обелени и пресети, те се смилат и се превръщат в гъста паста. Тази гъста смес съдържа твърде много какаово масло, което се извлича от какаото чрез мощни преси, които я превръщат в кръгли пити от твърдо какао. В специални мелачки с големи въртящи се цилиндри с остри зъби, питите се смилат на прах. Какаото се пресява и се пълни в тенекиени кутии, които отиват в магазините. Приготвянето на тъмния шоколад става от какаова смес, какаово масло и бяла захар, които се смесват в специален меланжор. Млечният шоколад се появява за първи път в Швейцария в края на XIX век. Прясното мляко не се смесва лесно с мазнините на какаовото масло, затова то трябва да се кондензира, преди да се добави към какаовата смес. Даниел Петер (който правел свещи, но занаятът му започнал да запада, след появата на газените лампи) и Хенри Нестле (той пък първоначално произвеждал масла, използвани за газовите лампи, а по-късно е работил върху формулата на изкуствените бебешки млека, направени от краве мляко и пшеница) успели да отстранят водата от млякото и скоро след това млечният шоколад станал много популярен. В барабан, подобен на този в автоматичната пералня, тежки каменни ролки разбиват какаовата смес с часове, докато тя стане гладка, след което се изсипва в полирани форми, които се придвижват на конвейер в студено помещение, за да може шоколадът да стегне. Опаковъчни машини покриват шоколадовите блокчета с алуминиево фолио, което пази шоколада от разтопяване. Накрая шоколадовите блокчета се опаковат в хартиени опаковки. Шоколадите са във всякакви форми – правоъгълни, триъгълни, кръгли, както и с форми на предмети и животни. Много различни храни могат да бъдат смесени с шоколада – бадеми, лешници, орехи, стафиди, плодове и какво ли още не?! Използват се различни есенции – лимон, ананас, кокос, джинджифил, нуга... Тогава сместа се изсипва върху пълнежа, като го обвива и така се раждат бонбоните. По-същия начин се правят шоколадовите бисквити и вафли. Интересно е, че други части на какаовия плод също са полезни. Какаовите шушулки се използват за фураж, а какаовото масло участва в състава на червилата и парфюмите. Сега вече можете да се сещате за шоколада и когато си слагате червило, мили дами.
Затварям правоъгълната кутия с глухо метално „щрак” и я оставям на мястото й – под масата върху големия албум с черно-бели снимки.
И идва ред на „ДОМАШНАТА САМОДЕЛКА СЪС СУХО МЛЯКО”. И така... Лампата в кухнята е светната, защото се стъмва рано през зимата, а на мен обикновено тогава ми се дояжда така нареченият „течен шоколад” на другата ми баба. Много, много й се помолвам да направим от онзи шоколад в чашките, дето го продават в сладкарницата срещу 7-мо училище на ул. „Шишман” и тя взима черния тефтер с рецептите и започва да изрежда... „Сухо мляко...” Взимам дървения стол до масата и го повличам към долапа, където е пакетчето сухо мляко, в лъскава сребърна опаковка с червени букви и има червена кравичка, като на опаковките с прясно мляко. Пресягам се да го взема от най-горния рафт. Пазим опаковките, защото дядо ми си слага в тях храна, когато ходи на вилата – да не му се развали по пътя в горещото време. Има и такива със сини букви и сини кравички. А на мен така ми се иска да си изрежа кравичката и да си я залепя някъде. От шкафа в съседство измъквам бялата купа с „чучура”, в която бъркаме тесто за палачинки и кексове, изсипвам пакетчето със сухо мляко. „Прясно мляко!”. Отварям хладилника „Мраз” и изваждам бутилката със свареното сутринта мляко. Дядо ми всяка сутрин купува мляко и го вари в млековарката, дето свири. После го пресипва в стъклена бутилка, защото не трябвало да седи в алуминиевия съд. Сипвам чаша и половина от млякото в купата. Взимам от чекмеджето една дървена лъжица и започвам да бъркам. И бъркам и бъркам… „Пакетче масло”. Слагаме го за малко на слаб огън в едно канче на котлона, да се размекне. Хайде сега малко пудра захар – чаша и половина. В долапа седи ама все става на буци и трябва предварително в хаванчето малко да се натроши. Баба добавя 6 лъжици какао и ароматна ванилия от едни специални пликчета, които струва ми се имат нумизматична стойност, обаче тя ги хвърля. В шкафа винаги имаме какао на прах – много ценно и го ползваме по малко – като идват гости и по празници, защото идва чак от Югославия (може би затова и до днес предпочитам какаото във вид на горчив прах в топлото мляко, въпреки че трудно се разтваря, пред съвременното „заешко”). И най-после идва ред на миксера, който седи най-долу в долапа. Разбивам всичко внимателно, да не пръска наоколо и после баба разлива сместа внимателно в чаши.  Умирам от нетърпение, докато чакам кремчетата да стегнат в хладилника. Имаше още една рецепта – с нишесте, но ставаше още по-бавно, защото млякото се бъркаше на котлона, докато се сгъсти. Докато чакам това бавно охлаждане да се случи, баба ми забърква чаена лъжичка какао с малко захар, разтваря ги в малко мляко и добавя още горещо мляко. Почти наведнъж изпивам чашата, но знам че няма накъде повече и продължвам търпеливо да чакам. Другият ми дядо, в чиято къща се намира магическата метална кутия, обожаваше захарните изделия. Изяждаше (не се шегувам) една кутия бонбони дневно, гребеше захар от захарницата и както можете да се досетите правеше от нищо нещо, съставено от сладко разбира се. Какво е от нищо-нещо?! Буркан с мед разбъркан с пакетче меко масло – в купа, от която се гребе, или се маже филия. Лимонада с яйце и захар, и други причудливи напитки. Там винаги имаше току-що изпечени най-различни сладки и кексове. Всяка седмица по няколко пъти се правеха палачинки. Няма такива палачинки! Обикновено се ядяха със сладко, но аз ги ядях с кетчуп. Защото кетчупа беше уникален. Този ми дядо го бъркаше по американска рецепта (рецептата научил от хазяйката си, докато студентствал в Харвардския университет, след като на около 17 години прекосил  с параход Атлантика). Освен автентичния кетчуп, дядо ми правеше невероятен течен шоколад само от какао, сухо мляко и захар. В чашата се образуваше пяна. По празниците слагаше няколко малки парченца портокалови кори. След като изпиех чашата, си доливах в нея прясно мляко и така допивах остатъците от шоколада. Понякога топях солети в шоколада, докато рисувах. За да пия по-бавно шоколада, го пиех, докато рисувам. Дядо ми разрешаваше да рисувам с неговите четки, а той имаше много, наистина много четки. Даваше ми една такава грапава хартия и имаше една голяма дървена кутия с много тубички и палитра. Две от тубичките бяха по-големи от другите – бялата и черната боя.
Но да се върнем на шоколада… тази топла, жива смес. Фантастична история изпълнена с превъзходен и всеки път различен вкус. Омайващо усещане… Балсам за небцето. Шоколадът много прилича на виното. И ако във виното е истината, то в шоколада са събрани божествени усещания. Напитка с характер, парченца вкусно присъствие, или просто аромат който се носи във въздуха както сезоните се носят с вятъра. Каквото и да се случва шоколадът винаги ще ви накара да се усмихнете, защото за направата му е нужна любов, а една от основните му съставки е щастието. Ако кафето ни събужда, то шоколадът ни зарежда с енергия и превъзходни очаквания за деня. Очаквам с нетърпение следващата чаша горещ шоколад.

неделя, 3 февруари 2013 г.

Виенски сладкиш

Както повечето неща в една къща, и този сладкиш има история. Това не е просто шоколадово или бисквитено руло. Рецептата е дошла от Виена, където вероятно и до днес се приготвя в някои домове. Баба ми имаше приятелка, която живееше там и когато гостуваше на семейството си, правеше този сладкиш, заделяше по малко и ни черпеше, като се отбиеше у нас. Баба ми, разбира се бе взела рецептата, но когато го правеше то беше или за някой важен гост, или за някой специален празник. Не защото не обичаше да го прави, а защото в онези времена нямаше много продукти. Така например, кокосовите стърготини, необходими за направата на Виенския сладкиш идваха от съседната СФРЮ. Веднъж дори поръчахме на друга наша скъпа съседка и приятелка да ни донесе чак от Америка, и така за пръв път видях на живо кокосов орех, чиято сърцевина баба ми старателно рендоса.



За да го направите, сега вече се иска повече желание, отколкото продукти. Ето какво ви е необходимо:

За кората:
Чаша пудра захар, ситно начукани обикновени бисквити /1пакет/, 2-3 с. лъжици какао.

Може да се добавят и счукани орехи.

Всичко се обърква с 2 с. лъжици мед и 100гр. гореща вода.










Бисквитите най-лесно може да натрошите в хаванче.














Полученото меко тесто се разстила върху фолио или целуфан, предварително намазан с масло.












Размера на разтланото тесто, е добре да е съобразен така, че при увиване да обгърне изцяло плънката.












Плънка:

Пакет масло, чаша пудра захар, 100гр. или половин чаша кокосови стърготини, които някога наричахме кокосово брашно.









Разстиламе пълнежа по дължината на кората. Завива се на руло като салам.













Загръщаме плътно с фолиото и прибираме за няколко часа в хладилника или за по-кратко време в камерата.












Студен, нарязан на шайби, Виенският сладкиш е особено подходящ за хладните зимни месеци, поднесен с топло кафе или чай.












Колкото пъти съм го правила, толкова пъти гостите не са успявали да определят какво съдържа, за разлика от обикновеното познато на всички бисквитено руло.










Не съм сигурна дали трябва да издавате тайната на рецептата предварително, защото тогава рискувате да бъде обявен за калорична бомба, която уверявам ви, не допринася кой знае колко за излишните килограми, а само стряска привържениците на рекламираните здравословни храни, основно с присъствието на масло в него.








Същото онова масло, вкусно намазано на филия с лютеница или поръсено с чубрица, така че никой не бива да бъде толкова горд, че да откаже предложения му вкусен десерт, без да иска да знае подробности за чудния му вкус. А обичайно той се дължи на комбинацията на прости съставки.

Виенският сладкиш и до днес ми е любим!