Я да видим... къде е ножицата с голямата дръжка - да клъцнем няколко цвята бъз от високото на дървото, че там са най-хубавите.
Тупват глухо на тревата, после се хопват в кошницата, а оттам в дълбоката тенджера, където киснат едно денонощие.
Тичайте към магазина за захар, че в долапа е свършила!
... и бъза ми замириса!
Рецептата, която виждате в дясно не е от кулинарно списание - захарта ѝ е повечко, цветовете май също, съответно сигурно и не се води толкова "био-диетична", но за сметка на това е бабешка, вкусна и върви с всичко. Онзи ден пих бъзовина, разредена с газирана вода. Друг път добавям чай и резен лимон.
Готовият сироп разливам в стъклени бутилки, които съхранявам на хладно място.
Бъзовината е чудесна изненада за милата съседка, спасение за гостите в последния момент, рахладително питие за неделния пикник и действа отпускащо, почти приспивно след вечеря.