Сладко от дюли

Преди време излизайки на разходка със сестрата на дядо ми, се прибрахме с цяла торба дюли,
които събрахме в двора на старата къща. Тогава не знаех какво да правя с толкова много плод, затова отидохме заедно у дома и леля Анче започна...

Кило захар с няколко чаши вода завира, докато... и тя показа как сиропа се стича от лъжицата - "като загребеш и да тече на плътна струйка". Нищо не разбрах - кога точно течността става на струйка, т.е. на сироп.
Докато се чакаше сиропа, дюлите трябваше бързо да се настържат.
Тази година имах помощник, защото две кила дюли, изпратени от мила приятелка е трудно да настържеш, дебнейки струйката на сиропа.

Настърганите дюли се добавят към сиропа и се бъркат от време на време, докато пожълтеят и сместа се сгъсти.
Леля Анче се ориентира по миризмата на дюлите - разнася се едно ухание..., след което ръсваме две счукани карамфилчета.
Когато съвсем се сгъсти, спираме котлона и добавяме лимонена киселина - 1 чаена лъжичка. Ако имаме индрише - също може да нароним една щипка.

След още 3-4 минути бъркане, пълним бурканите с топлото сладко и ги затваряме. Някои ги стерилизират, но ние го ядем за закуска на една зима, с пържени филии, бухти и палачинки, тъй че почти никога не остава до следващия Димитровден.

След сладкото, оранжевата есен подканя да направим няколко туршии, които ще побързам да опиша до Архангеловден, защото после иде ред и на вкусните гозби.

С благодарност към Ина за дюлите и към леля Анче за рецептата!

Добър апетит!

Свинско със зеле на фурна

Това зеле е специално. Направено по специална рецепта. Специалното е в зелето и по принцип Л. (която ми издаде тайната) не слага месо в манджата.

Веднага, след като чух разказа ѝ, започнах да мисля за манджата. Не ми се беше случвало отдавна.

Купих средноголяма прясна зелка.
Няколко чушки и два моркова.

Месото сложих да се позачерви с малко мас в една тенджера без капак, докато нарязах зелката и я сложих във фурната да се пече на бавен огън.

През това време... на съседния котлон, в тиган с малко мазнина, сложих малко лук, настърган морков, нарязаните на ивици чушки. Позапържих, след което изсипах буркан с домати и оставих да покъкри.

Този миш маш, но леко престоял и без стандартните яйца и сирене, отива право в тавата със зелето, където вече го чакат късовете свинско месо.

Ето така, казано съвсем накратко (защото всъщност нейната история е за една нарочно забравена чиния с миш-маш ;)), без да иска, Л. открила тайната съставка на зелето, чиито аромат се носи вече по стълбите, че сигурно и в квартала.

Нямам търпение да го опитам.

Специални благодарности на Кралицата ;) Л. за специалната съставка.