Можете да отворите която и да е готварска книга и да изпълните рецептата за баклава.
Понякога обаче, нещата просто не са толкова прости.
Някак по традиция в готварските тефтери на жените в нашия род, отсъстват случайни рецепти.
Такава за баклава така и няма записана, нито в тефтера, завещан от майка ми, нито в тези на двете ми баби. Затова и никога не съм правила "нашата" баклава.
За да разберете какво имам предвид, погледнете първо рецептата от готварската книга.
След толкова много баклави, си дадох сметка защо всъщност в готварските ни тефтери, след заглавието на всяка рецепта, в скоби са записани имена. Защото са записвали само онези рецепти с уникални вкусове и истории.
Такава е например рецептата за
Виенския сладкиш
Но да не се отклонявам повече, ето историята на Баклава (ГергАна), записана на цели две страници от моя готварски тефтер. С нея всяка сутрин пием кафе, четем си късметите, смеем се и посрещаме изгрева. Освен че разказва интересни истории, се оказа, че може би също като мен готви по рецепти с имена. Нейната баклава мисля, се казваше Ани. Посветихме празничното новогодишно утро на рецептата за Баклавата и нейното правене. За първи път запомням нещо толкова дълго, без да си го запиша на секундата. Хубавото на празничните дни е, че човек може да отдели достатъчно време на на пръв поглед безсмислени и времеемки неща, но пък доставящи удоволствие. И така, пиейки поредната чаша кафе, вече вкъщи, докато навън дърво и камък се пукаше от студ, записах рецептата, този път и с малко картинки - за да спестя още няколко страници текст ;).
С благодарност към Гери и с пожеланието тази рецепта да продължи да създава истории напред във времето.
Честита Нова година! Нека да е богата като плънката на баклавата, сладка като сиропа ѝ и специална като цялата ѝ подготовка!
