Бухти

В началото ми се струваха сложни за правене, но после след като започнаха сами да се обръщат ми станаха една от любимите за правене бързи закуски.

Баба ми, естествено ги правеше страхотни, но тайната научих от леля Райна, нейна племенница. Те биха се засмяли на думата "тайна", но за мен си беше загадка как така сами се обръщат в тигана и не остават сурови.

Ето рецептата:

1 кофичка кисело мляко
1 чаена лъжица сода
1 яйце
брашно, колкото поеме до лепкаво тесто

Разбивате яйцето. Обърквате содата в киселото мляко - да шупне, прибавяте към яйцето и сипвате брашно, като бъркате, бъркате...

Тайната:

1) За да се обръщат сами в тигана, трябва мазнината да е достатъчно дълбока /бухтите да не опират дъното/ и да има разстояние помежду им, за да се преобръщат сами.

Мисля, че въздуха в тях ги кара да се въртят ;)

2) За да не остават сурови, трябва да са малки. Използвам чаена лъжичка, за да загребвам от тестото. После го избутвам, възможно най-близо до мазнината, за да са кръгли /ако ги пускате от високо, стават разтегливи и безформени/.

3) За да са неустоими слагам малко захар още в киселото мляко. Така първите изчезват без нищо, а после ги сервирам със сирене, сладко, пудра захар.

Успех с бухтите!

Черешов пай

Рецептата за черешовия пай я има почти във всяка стара тетрадка във всяка къща. Но тази е по-специална, защото на мен все не ми се получаваше, докато един ден една приятелка /която много ми липсва/ не ми донесе черешов пай. Превъзходен! И естествено я помолих за нейната рецепта.



Ето я:

Записала съм я буквално, както ми я е казала - простичка и в същото време уникална.



Тайната на превъзходния му външен вид е, когато вече готов, с добавени в последния момент разбитите на сняг белтъци, остане на изключена фурна около 10 минути.

Интересно, че оттогава черешовия пай започна да ми се получава.

Остана ми като скъп спомен и ми се иска някой ден отново да звънне на вратата с чиния в ръка и нещо вкусно в нея.

А аз ще почерпя с черешов ликьор.








Черешите могат да се заменят с афъски, които по същото време са пред узряване.

П.П. Посвещавам на всички, които са в чужбина - спомнете си вкуса на кюстендилските череши!

Тирамису по нашенски

36 бишкоти, 450гр. маскарпоне (или крема сирене със сметана), 5 жълтъка, 5 белтъка, 150 гр. захар, 12 чаши кафе, 1-2 чашки ликьор, 1 лъжица какао

Разбира се, аз го правя на око ;) като разбивам жълтъците със захар /колкото ми се изсипе от захарницата, като ръсна със замах/. Добавя се сиренето и пак се бърка.

В равна тава се сипва кафето, където се топят бързо една по една бишкотите, така че да се намокрят /аз обаче ги поливам с малка каничка, колкото да поемат/ - един ред. Разбиват се белтъците с малко захар - на сняг. Добавят се към крема, в който преди това ливваме ликьора. Пак топим ред бишкоти в кафето и редим. Отново покриваме с крем.

Оставяме в хладилника да се втвърди, докато стегне. Преди поднасяне поръсваме с какао.

Медовина

Покрай попарата се присетих и за медовината. Разбира се, дядо ми я правеше в деЦкия й вариант – мед с водица, при това млака водица, както я наричаше (млака е една идея по-топла от хладка вода). Понякога добавяше и един лимон. Всеки ден ми даваше да изпия по една чаша от тази живителна течност. Направих за вас по-голямо количество – с лимон, защото не на всички се нрави сладникавата млака водица, а за по-големите по-долу съм приготвила рецепта за истинската медовина.

ДеЦка медовина:

2 лъжици мед се разбърват в чаша млака вода. Може да се добави сок от един лимон.

Медовина за деЦки рожден ден:

8 лимона, 8 лъжици мед и водица…

Медовина за пораснали деца:

Необходими продукти: 10 л. вода, 3 кг. мед, 2 лимона, 15 бр. карамфилчета, 2 щипки канела, 2 нарязани на кубчета ябълки, ароматна мащерка, мента, 1 орехова черупка мая.

За направата на медовината в домашни условия, промених малко рецептата:

4-5 л. вода, 1 ½ кг. мед, 1 лимон, 7 бр. карамфилчета, 1 щипка канела, 1 нарязана на кубчета ябълка, ½ орехова черупка мая.

В тенджера затопляме  водата – да заври. Разтопяваме меда, като бъркаме постоянно - да не загори. Оставяме да ври на слаб, огън около час, час и половина, като махаме образуващата се по повърхността пяна. Оставяме да изстине – да може да се търпи на кожата на ръката. Добавяме маята, карамфила, канелата, лимона и ябълката. Разбъркваме и пресипваме в бутилки. Оставяме да престои на тъмно на стайна температура (около 20 градуса) – да ферментира. Капачката трябва да е леко отворена, за да може да излиза въглеродния двуокис, който ще се отдели при ферментацията. След около две седмици, прецеждаме през тензух и оставяме да преседи още една седмица. Колкото повече отлежава, толкова по-хубава става!

Опитайте да смесите бъзовина с медовина!

Кафето

Кафето се надига. Ароматът му се понася из стаята. Сипвам го в любимата чаша, отпивам гореща глътка и взимам тетрадката с рецептите по "Домакинство", за да прочета този път специално за кафето. Едно време все се намираше по някоя съседка, която умее да гледа на кафе. Ще те покани по съседски, ще поднесе локумки, ще кипне джезвето... Ще запали дълга цигара... Ще те погледне с крайчеца на окото, леко ще се усмихне и ще ти подаде чашата. Докато споделя хорските истории и бъбри за разни скрити тайни, времето неусетно минава. После завърта чашата в лявата си кокалеста ръка, три пъти по часовниковата стрелка и я обръща ловко в чинийката. Утайката от кафе по чинията показва миналото, а образувалите се фигури в чашата - настоящето и бъдещето. На дъното сте Вие - вашите най-съкровени мисли и усещания, които определят бъдещето Ви (това се случва и без помощта на кафето).

Вече усещам живителната сила на кафето в чашата и е време да погледна рецептата.

Добре сварено кафе:

Кафето с яйце е златно, бистро, вкусно и ароматно. Използвайте супена лъжица, натъпкана с кафе, плюс една чаена лъжичка от разбитото яйце за 1/2 литър студена вода. Нагорещете каната или джезвето. Смесете кафето с яйцето в гърне или купичка и разбъркайте старателно. Налейте вода и кипнете бавно, като разбърквате сместа от време на време. Отстранете от огъня веднага щом кипне. Изсипете 1/4 чаша студена вода в каната, да се утаи и го оставете да престои на топло място от 3 до 5 минути. С фина телена цедка или през муселин (фино тъкан памучен плат), или през тензух в горещ съд прецеждаме едро смляното кафе.

Варено кафе, без яйце, може да се направи по същия начин, като се пропуска яйцето. Джезвето трябва да се отстрани от огъня, веднага след като заври кафето, тъй като ако кипенето продължи, кафето ще има усещане за горчивина. Варено, кафето е леко мътно, дори когато е рафинирано. Тензухена торбичка или малък сак от муселин са удобни за кафе в малки и големи количества. Торбичката трябва да бъде достатъчно голяма, за да побере два пъти размера на кафето, с цел да може да се прецежда добре едро смляното кафе.

Остава да опитате превъзходния вкус на кафето.

Household... или тетрадка по "Домакинство"

      Скоро намерих тетрадката на баба ми от колежа. Истинска находка! На етикета пише "Household. Sophomore d." Годината е 1936. Започва с няколко, ако могат да се нарекат, модели за закуска:

• Хляб или хлебни изделия с напитка;
• Плод, хляб /хлебни изделия и напитка;
• Плод, хляб /хлебни изделия, яйце или бекон/шунка/риба и напитка;
• Плод, зърнена закуска и напитка.

След сервиране на кафе и рецепти за няколко вида яйца, следват няколко стандартни кекса и малко методи. Първата рецепта наистина е озаглавена "Стандартен кейк":

3 чаши брашно

3 ч.л. бакпулвер

1/4 ч.л. сол

1/2 ч.л. масло

1 чаша и 1/2 захар

2-3 яйца

1 чаша мляко

есенция

В моя кейк добавих и счукани орехи и какао. 

Пекох във фурната малко над половин час, първо само отдолу, а последните 10 минути и отгоре.

Дойде ред на опитването.

Още по-вкусно става, ако сервирате с чаша прясно мляко.

Мусака

Колкото къщи, толкова и рецепти за мусака. Няма да сбъркате, ако всеки път добавяте по нещо, най-много мусаката никога да не ви омръзне и да я поднасяте всяка седмица незабелязано като нещо различно.

Обичайно бързам и правя мусаката нахвърляна, само се старая да запържвам предварително поне каймата с лука и подправките, но днес реших да си поиграя.

Това е рецептата, която ползвам от години, но никога не спазвам точно. Например рядко слагам кисело мляко в заливката, по-често употребявам прясно.


Ако трябва да има по-гръцки вкус, се ръсва малко канела, но аз я избягвам, защото не е по вкуса на всеки.

Ето още една рецепта - с тиквички и гъби, вместо с патладжан. Добавен е копър - заради тиквичките.

И така... Няма да изброявам продуктите, минавам направо към същинската част.

Първо запържих в олио малко лук и чесън, добавих кайма. С дървена лъжица раздробих каймата на късчета, които запържих. Добавих белени домати, магданоз и намалих котлона, да покъкри. Отделно опържих, нарязаните на кубчета и предварително осолени картофи.

Вече в тава, наредих половината от опържените картофи, отгоре изсипах сместа с каймата. Поръсих с черен пипер. Добавих и останалите картофи.

За да стане мусаката по-хрупкава , поръсих с галета. Сложих всичко да се пече на предварително загрята фурна на 220 градуса.

След като мусаката се допече и картофите хванаха коричка, добавих заливката от 6 яйца и чаша прясно мляко.

Върнах във фурната да стегне. 

Малко преди да добие златист цвят, отново извадих и поръсих равномерно с галета.Отново върнах тавата във фурната и зачаках...
След няколко минути беше готово.