Menu за Декемврий

Дойде зимата и ето, че вече е декември. Време е да поровим в старите книги с рецепти, с надеждата да открием нещо "по-така" или да пресрещнем няколко идеи "ей-така", които да събудят старите тави. Да, има тави, които се ползват за определени поводи, като например тази за баницата.

Отмина облачното с кюфтета и през декември в стария Календар по готварство го дават говеждо, телешко и свинско. Разбира се, няма как да пропуснем рибата и традиционните консерви.

Попадна ми и едно "здравословно меню за декември", което преди много време бях изрязвала от някакво списание с единствената цел - да черпя идеи, когато нищо друго не ми хрумва. Представям ви накратко съдържанието му за първата седмица на последния месец в годината.
Ако не ви се свиди, можете да откраднете няколко печени белени червени чушки, които предварително всички знаем, че сте заредили във фризера ;) Напълнете ги с извара, панирайте ги в брашно или галета и ги изпържете.

Ако ви се струва сложна цялата работа с пълнения шаран за Никулден, заложете на киселото зеле с ориз на фурна. А за Анинден опечете пиле.

Ако чакате гости, може да им предложите лека салата от зеле и моркови, но и със задушени гъби. Поднася се със сметана и ситно нарязан магданоз.

В случай, че изброеното дотук не ви е достатъчно, погледнете краткия списък "Бюфет за малко семейно тържество" или "Вегетариански тържествен обяд".

Гризовите топки ги дават сладки, но към супата от зарзават, те просто не са заляти със сироп, както се казва в рецептата по-долу.

През декември можете да разнообразите с празЪ, розбифЪ, паприкашЪ, стофато, румстекЪ или говеждо задушено по модата - Boeuf à la mode.

Към десертите преобладават гризЪ в "Халва от гризЪ", ЛинцерЪ торта, КухенЪ, кестеновЪ пудингЪ, кремЪ, торта "Леда", бонбони от кестени и др.

И как да не ожаднее човек след толкова много и вкусни ястия?! Сред напитките зе забелязват нектарЪ, бавороазе и боуле.
Но за всички тях, ще разкажа другата седмица.

Есен с мирис на кестени

Вятърът върти шумата по улиците и довява аромата на първите тежки манджи. Замирисва на огън и всеки път си мисля дали това не са просто печени кестени, защото ми се струва рано за дървата в печките.

От край време си купувам печени кестени от уличните търговци - у дома ги правехме или варени, или печени на фурна, но никога на жар.




Преди няколко години един приятел ми сподели неговата рецепта. В тава или тиган на котлона, без абсолютно нищо, хвърляте шепа мокри кестени, с предварително цепнати опашки. От време на време се разбъркват като се пръскат с шепа вода. Ще се учудите, как сте могли да си мислите досега, че ви трябват въглени, за да опечете кестени. Всъщност, докато се пекат на жар, без жар - ей тъй без нищо, на котлона, кестените ухаят на... огнище.

Не се чудете, ако съседите останат с впечатлението, че сте разпалили отрано камината. Със специална благодарност към Б. М. за подареното усещане.