Сладко от сини сливи

От сините сливи до сладкото има много път, но веднъж сдобиеш ли се с 10 килограма сливи, няма как да не отнесеш със себе си и рецептата. На зиг-заг понякога някои истории се оказват в един "гоблен" - в случая в един тефтер с готварски рецепти. Едва сега разбирам защо всяка жена трябва да си има свой.  Но да се върнем на сладкото. Дървото си седеше отрупано с плодове, които много му тежаха. Добра реколта е, когато само от един клон се събира един чувал сливи.

Да си призная като малка съм яла сини сливи от същото това дърво, но никога не са ми били особено любими. Може би точно, защото не са били превръщани в сладко с орехчета с мирис на канела.

Рецептата е на майка Лили - свекървата на моята леля, която ми разказа как се правят и други по-сложни неща с участието на гасена вар, но аз предпочетох засега да си остана в групата на начинаещите.

Необходими са 2 кг сини сливи и 1/2 килограм захар.

Срязваме сливите по дължина на две и махаме костилката. Подреждаме с кората надолу в дълбока тава.

Поръсваме равномерно със захарта.

Печем на умерена фурна -

около 150 °, докато стане готово (все едно готвим манджа - докато омекнат, зачервят се и се запекат).

Накъде 15 минути преди да стане готово (преди да загори манджата ;) добавяме 1 лъжичка канела (или настъргваме една пръчица канела) и шепа едро счукани орехови ядки.

Връщаме в горещата фурна да се допече.

След като извадим тавата от фурната, изчакваме съвсем малко да изстине - колкото да не е вряло и добавяме половин лъжичка лимонена киселина. Объркваме всичко и с черпак разливаме сладкото по бурканчетата. Затваряме добре всяко бурканче и обръщаме с капачката надолу. Така престояват една нощ, за да излезе въздуха, след което подреждаме в килера, откъдето спокойно всеки може да краде сладко до края на зимата ;)

Вече опитахме един буркан - с препечени филийки, намазани с масло и сирене.

Сърдечни благодарности на майка Лили за рецептата!

Menu за Декемврий - продължение

Ако сте прочели първата част от предложенията на "Календар по готварство" за месец декемврий, то вече знаете, че рецептите обхващат както традиционни супи, предястия и ястия, салати гарнитури и десерти, така и интересни практични предложения за посрещане на гости и тържествени случаи.

КалендарЪт по готварство е създаден преди близо век, за да служи като учебник в практическото девическо училище по занаятчийство "Мария Луиза" в София.

Добре, че се сетих да взема праз за зелевите сарми. Няколко стръка са чудесна идея, сварени на чорба, вместо обичайните вкусотии в предпразничните почивни дни. За да учудите и себе си, може да пекнете колелцата праз на ребрест чугунен тиган, все едно сте запалили скарата за пържоли. Дали от мисълта за тях или от ребрестия тиган, но чорбата става съвсем различна, ако празът е зачервен "на ребра", при това - опушен!

Ако пък същият го притурите и на лещата, то със сигурност няма да ви остане за зелевите сарми, но и леща няма да остане, защото ще бъде изядена бързо.

Тънката нишка на праза се прокрадва и в "Кокошката с кисело зеле", където вместо обикновен лук, също може да се сложи праз, особено в компанията на киселото зеле.

За "Пуйката сарма" няма какво да се добави, освен че маслото би размекнало месото, шпиковано в парчетата пуешко, и единствено ако времето не е избягало напред и приготовленията за празничната трапеза са "до никъде".

За "Boeuf à la mode" ви трябва индийско (мускатово) орехче, както и останалото, изброено за 4 души. Ако се чудите колко да са големи ивиците сланина, за шпиковане в говеждото, то 2см биха били достатъчни, дори и да не можете съвсем да ги натикате в "набучканите" с тънъкЪ ножЪ дупки в месото.

Стигнахем до десертите. Очарованието на млечната баница е в сместа за заливане. Споменатото в рецептата оризено брашно може да се замени с прецедената оризова вода, ако ви е останала такава от сварения за плънката на коледните сарми ориз.

Любопитно ми е дали ГризЪ халвата ще се получи като тази в детската градина.

Весели празници!

<- И Ванилиев крем.

И едно чудесно предложение за посрещане на Новата година - обещаните Бавороазе и Боуле:

Menu за Декемврий

Дойде зимата и ето, че вече е декември. Време е да поровим в старите книги с рецепти, с надеждата да открием нещо "по-така" или да пресрещнем няколко идеи "ей-така", които да събудят старите тави. Да, има тави, които се ползват за определени поводи, като например тази за баницата.

Отмина облачното с кюфтета и през декември в стария Календар по готварство го дават говеждо, телешко и свинско. Разбира се, няма как да пропуснем рибата и традиционните консерви.

Попадна ми и едно "здравословно меню за декември", което преди много време бях изрязвала от някакво списание с единствената цел - да черпя идеи, когато нищо друго не ми хрумва. Представям ви накратко съдържанието му за първата седмица на последния месец в годината.
Ако не ви се свиди, можете да откраднете няколко печени белени червени чушки, които предварително всички знаем, че сте заредили във фризера ;) Напълнете ги с извара, панирайте ги в брашно или галета и ги изпържете.

Ако ви се струва сложна цялата работа с пълнения шаран за Никулден, заложете на киселото зеле с ориз на фурна. А за Анинден опечете пиле.

Ако чакате гости, може да им предложите лека салата от зеле и моркови, но и със задушени гъби. Поднася се със сметана и ситно нарязан магданоз.

В случай, че изброеното дотук не ви е достатъчно, погледнете краткия списък "Бюфет за малко семейно тържество" или "Вегетариански тържествен обяд".

Гризовите топки ги дават сладки, но към супата от зарзават, те просто не са заляти със сироп, както се казва в рецептата по-долу.

През декември можете да разнообразите с празЪ, розбифЪ, паприкашЪ, стофато, румстекЪ или говеждо задушено по модата - Boeuf à la mode.

Към десертите преобладават гризЪ в "Халва от гризЪ", ЛинцерЪ торта, КухенЪ, кестеновЪ пудингЪ, кремЪ, торта "Леда", бонбони от кестени и др.

И как да не ожаднее човек след толкова много и вкусни ястия?! Сред напитките зе забелязват нектарЪ, бавороазе и боуле.
Но за всички тях, ще разкажа другата седмица.

Туршия от зелени домати

Докато е слънчево времето навън, побързах да направя малко туршия от зелени домати, на която ме научи една съседка.

Тук-там по плод-зеленчуците има по някоя щайга къде със зелени, къде с оранжеви и жълти домати. Какво пък, ще направим шарена туршия - също като есента.

Нарязвате доматите на кубчета, на резенчета, на ивици - както можете. Поръсвате с равни количества сол и захар, оцет и олио, чесън и копър, и оставяте да престоят в тавата около 2 часа.

Харесвам тази рецепта, защото докато се киснат доматите, времето неусетно минава в сладки приказки.

Ето и самата рецепта, вече с кое колко... за да не излезе, че всичко е "на око", при все че и така да го наръсите, пак ще се получи.

Всичко се обърква и се слага в буркани. Предпочитам малки буркани, за да ми е удобно за поднасяне - тъкмо като за салатата на една вечеря. А ако чакате гости, може да добавите сирене или колбас.

Хем вкусно, хем лесно! Докато изпиете кафето със съседката и туршията станала.

Сладко от дюли

Преди време излизайки на разходка със сестрата на дядо ми, се прибрахме с цяла торба дюли,
които събрахме в двора на старата къща. Тогава не знаех какво да правя с толкова много плод, затова отидохме заедно у дома и леля Анче започна...

Кило захар с няколко чаши вода завира, докато... и тя показа как сиропа се стича от лъжицата - "като загребеш и да тече на плътна струйка". Нищо не разбрах - кога точно течността става на струйка, т.е. на сироп.
Докато се чакаше сиропа, дюлите трябваше бързо да се настържат.
Тази година имах помощник, защото две кила дюли, изпратени от мила приятелка е трудно да настържеш, дебнейки струйката на сиропа.

Настърганите дюли се добавят към сиропа и се бъркат от време на време, докато пожълтеят и сместа се сгъсти.
Леля Анче се ориентира по миризмата на дюлите - разнася се едно ухание..., след което ръсваме две счукани карамфилчета.
Когато съвсем се сгъсти, спираме котлона и добавяме лимонена киселина - 1 чаена лъжичка. Ако имаме индрише - също може да нароним една щипка.

След още 3-4 минути бъркане, пълним бурканите с топлото сладко и ги затваряме. Някои ги стерилизират, но ние го ядем за закуска на една зима, с пържени филии, бухти и палачинки, тъй че почти никога не остава до следващия Димитровден.

След сладкото, оранжевата есен подканя да направим няколко туршии, които ще побързам да опиша до Архангеловден, защото после иде ред и на вкусните гозби.

С благодарност към Ина за дюлите и към леля Анче за рецептата!

Добър апетит!

Лютеница

Разбира се, че става дума за домашната лютеница. Любима на всички българи. От майка ми знам, че в нея се слага и чесън, въпреки че напоследък никой не го прави. Някъде добавят и сирене или извара.

Излишно е да споменавам колко филии с лютеница могат да бъдат изядени на един път. Не съм сигурна кое ми е по-любимо - вкуса на лютеницата или миризмата на печените чушки.

Един от най-широко използваните електроуреди в България и единствен по рода си в света е чушкопека, използван ударно най-вече при правенето на лютеницата. За да му отдадем нужното внимание, трябва да отбележим, че с помощта само на един чушкопек, за ден могат да се опекат 10кг. чушки

А ето и рецептата за лютеницата:

След като сме опекли чушките, започва голямото и досадно белене. За да е по-лесно, в голяма купа с вода, потапяйте от време на време облепената си с черни люспи ръка.

Ако на бурканите залепите рецептата за лютеницата, ще пожънете небивал успех, особено сред онези роднини, които живеят в чужбина.

Миналата година направихме наведнъж 25кг. чушки на лютеница, но тази година тя ще е на порции, хем да има серии с различен вкус. Някои ще объркам с чесън, на други ще добавя зелени чушки, другаде ще изключа патладжана от рецептата.

Весело чушкопечене!