Виенски сладкиш

Както повечето неща в една къща, и този сладкиш има история. Това не е просто шоколадово или бисквитено руло. Рецептата е дошла от Виена, където вероятно и до днес се приготвя в някои домове. Баба ми имаше приятелка, която живееше там и когато гостуваше на семейството си, правеше този сладкиш, заделяше по малко и ни черпеше, като се отбиеше у нас. Баба ми, разбира се бе взела рецептата, но когато го правеше то беше или за някой важен гост, или за някой специален празник. Не защото не обичаше да го прави, а защото в онези времена нямаше много продукти. Така например, кокосовите стърготини, необходими за направата на Виенския сладкиш идваха от съседната СФРЮ. Веднъж дори поръчахме на друга наша скъпа съседка и приятелка да ни донесе чак от Америка, и така за пръв път видях на живо кокосов орех, чиято сърцевина баба ми старателно рендоса.

За да го направите, сега вече се иска повече желание, отколкото продукти. Ето какво ви е необходимо:

За кората:
Чаша пудра захар, ситно начукани обикновени бисквити /1пакет/, 2-3 с. лъжици какао.

Може да се добавят и счукани орехи.

Всичко се обърква с 2 с. лъжици мед и 100гр. гореща вода.

Бисквитите най-лесно може да натрошите в хаванче.

Полученото меко тесто се разстила върху фолио или целуфан, предварително намазан с масло.

Размера на разтланото тесто, е добре да е съобразен така, че при увиване да обгърне изцяло плънката.

Плънка:

Пакет масло, чаша пудра захар, 100гр. или половин чаша кокосови стърготини, които някога наричахме кокосово брашно.

Разстиламе пълнежа по дължината на кората. Завива се на руло като салам.

Загръщаме плътно с фолиото и прибираме за няколко часа в хладилника или за по-кратко време в камерата.

Студен, нарязан на шайби, Виенският сладкиш е особено подходящ за хладните зимни месеци, поднесен с топло кафе или чай.

Колкото пъти съм го правила, толкова пъти гостите не са успявали да определят какво съдържа, за разлика от обикновеното познато на всички бисквитено руло.

Не съм сигурна дали трябва да издавате тайната на рецептата предварително, защото тогава рискувате да бъде обявен за калорична бомба, която уверявам ви, не допринася кой знае колко за излишните килограми, а само стряска привържениците на рекламираните здравословни храни, основно с присъствието на масло в него.

Същото онова масло, вкусно намазано на филия с лютеница или поръсено с чубрица, така че никой не бива да бъде толкова горд, че да откаже предложения му вкусен десерт, без да иска да знае подробности за чудния му вкус. А обичайно той се дължи на комбинацията на прости съставки.

Виенският сладкиш и до днес ми е любим!

Домашно картофено пюре

След тежките празници ни се иска да си починем не само от яденето, но и от готвенето. Все пак ако държим на домашната кухня и не разчитаме на близките заведения и полуфабрикатите в магазина, имаме няколко варианта за нещо вкусно и сравнително бързо.

Един от тях е гарнитурата за всякакви меса - картофеното пюре.

В подсолена вода, сваряваме предварително обелените картофи (ако правим картофена салата, ги белим вече сварени, но за пюрето цялостта им няма особено значение, затова избираме по-лесното белене - преди варенето ;)
Намачкваме картофите, докато са още горещи, като им добавяме:
1) бучка масло;
2) прясно мляко;
3) бучка сирене
4) яйце - белтъка предварително разбит на сняг, а жълтъка - заедно с млякото.

Добър апетит!

Точена баница

Някои неща преминават през времето и не се променят особено. Всяка година, когато запретвам ръкави да направя новогодишната баница, пред очите ми е същия онзи дървен плот, на който някога месеше баба ми. И за пореден път осъзнавам, че с нещата, които правим надживяваме себе си и продължаваме живота.

И така, омесваме тесто от 1 яйце, 3-4 супени лъжици разтопено масло, 1 супена лъжица оцет, 1 и 1/2 чаша хладка вода, 1 чаена лъжичка сол и близо 1кг.брашно.

Разделяме полученото тесто на 6 и правим еднакви по големина топки, които оставяме в хладилника да престоят няколко часа, докато стегнат.


Докато чакаме, написваме късметите на хартия за печене или паус, с молив, за да не се размие текста. Увиваме около дрянови клонки или дървени клечки, след което завързваме с червен конец.

Приготвяме и парата!

След като стегнат, топките разточваме и мажем с разтопено масло.

Винаги се налага да разтапям допълнително, защото никога не ми достига, а аз обичам да мажа обилно с четката.

После сгъвам намазаната кора на две и отново намазвам с разтопено масло. И така, докато може да се сгъва. Сгънатите кори отново прибираме за малко в хладилника /около половин час/, след което една по една вадим и отново разточваме.

В така разточената кора вече слагаме плънката от:

разбити 2-3 яйца с натрошено сирене и чаша кисело мляко с малко сода за хляб в него.

Завиваме плънката с кората като превъртаме на руло един или два пъти, след което поставяме късметите. Ако ги сложим заедно с плънката, после трудно ще отворим, освен ако не увием допълнително всеки късмет в станиол.

Така увитите 6 кори, подреждаме в тава, на чието дъно предварително сме сложили хартия за печене /или сме намазали с мазнина и поръсили с брашно/.

Поръсваме с галета.

Печем на умерена фурна 20-25 минути първо отдолу, след което още 15-20 отдолу и отгоре, в зависимост от това, колко дебели са парчетата. 

Проверяваме с дървена клечка /баба ми използваше клечка от горната част на метлата, а аз използвам дървен шиш/ дали тестото е добре изпечено - ако полепва по клечката, значи му трябва още малко.

Различното в тази баница от баницата на баба ми е, че аз почти никога не си спомням къде е паричката.

Шкембе-чорба

У дома такава чорба никога не се е готвела. Като малка не я обичах. Но веднъж, минавайки през Бургас, някой каза, че не може да се мине през този град без да се опита от прословутото шкембе, дето го правят до затвора.

Зачудих се какво ли ще да е това шкембе и дори ми стана неприятно, защото въпросната шкембеджийница дори и на кръчма не приличаше, но предлагаше цели четири вида шкембе-чорба. И ето, че отново бях подлъгана да си поръчам не просто най-често приготвяното, ами направо вонящото (по онова време, според мен) агнешко шкембе.

Няколко години по-късно, съвсем случайно попаднах на гости отново на родното Черноморие и вечерята беше шкембе-чорба, този път от свинско шкембе. Облизах си пръстите. Ясно беше, че ще трябва да взема рецептата.

И така ето я:

Изчистеното шкембе (телешко, свинско, говеждо, агнешко) се измива и се залива с вряла вода. Разбърква се, след което водата се изхвърля. Вари се в гореща, подсолена вода до омекване. Нарязва се на ивици. Бульонът се прецежда. Прави се запръжка от масло, препечено брашно и се разрежда с прясно мляко.

Добавя се нарязаното на малки ивици шкембе. Долива се бульона. Оставя се да ври. Добавя се магданоз и настърган морков. Сваля се от огъня, след като уври хубаво и се застройва с яйце.
Поднася се със счукан чесън, оцет и смлян червен пипер. Може и поднесено с хрян.

С благодарност към А. Я. за вкусното шкембе!

Тиквеник

Замирише ли на шума, се сещам за тиквата. След обикновената баница, това е най-любимата ми. Майка ми я правеше с точени кори, но аз я правя с готови.

И така... По желание, настърганата на ренде тиква може да се задуши в маслото, но може да се употреби и сурова.

Върху кора покапана с масло, слагаме още една кора. Идва ред на плънката от тиква, разбъркана с орехите, канелата и ванилията. Преди да навием, посипваме плънката с кафена чаша галета /ако нямате галета, може да използвате сухар/. Навиваме и редим в предварително намазана с мазнина тава. Ако тавата е кръгла, навиваме навитите рула на охлюв. Този начин е по-подходящ за фините кори, за да не изсъхват прекалено при печенето.


Накрая поръсваме тиквеника с разтопено масло и го печем на умерена фурна.

Преди сервиране, поръсваме пудра захар, или малко след като изстине - според вкуса някои обичат пудрата захар да е леко влажна и в този случай тиквеника трябва да престои поръсен.
или...
След изстиването, може да залеете тиквеника със сироп, сварен от водата и захарта.

Миризмата на тиквеника винаги ме кара да усещам уют и топлота.

Есен с мирис на кестени

Вятърът върти шумата по улиците и довява аромата на първите тежки манджи. Замирисва на огън и всеки път си мисля дали това не са просто печени кестени, защото ми се струва рано за дървата в печките.

От край време си купувам печени кестени от уличните търговци - у дома ги правехме или варени, или печени на фурна, но никога на жар.




Преди няколко години един приятел ми сподели неговата рецепта. В тава или тиган на котлона, без абсолютно нищо, хвърляте шепа мокри кестени, с предварително цепнати опашки. От време на време се разбъркват като се пръскат с шепа вода. Ще се учудите, как сте могли да си мислите досега, че ви трябват въглени, за да опечете кестени. Всъщност, докато се пекат на жар, без жар - ей тъй без нищо, на котлона, кестените ухаят на... огнище.

Не се чудете, ако съседите останат с впечатлението, че сте разпалили отрано камината. Със специална благодарност към Б. М. за подареното усещане.

Боб с пръжки и пушени ребърца

Не, това не е боб по хайдушки, но е толкова вкусно, че си заслужава да се позавъртите около печката.

Най-напред от нарязана на кубчета или тънки ивици сланина, правим пръжки - в загрят съд без друга мазнина ги бъркаме, докато придобият златист загар. Изцеждаме ги от мазнината, която са пуснали - нея можем да употребим за някоя друга манджа (може да се съхранява по-дълго време в буркан, в хладилник).

След като сте оставили боба да се кисне една нощ (ако не сте, просто добавете лъжичка сода в първата вода - да кипне и после изплакнете добре със студена вода), го слагате да заври. Изхвърляте първата вода и заливате с втора вода. Добавяте джоджен и лук, домати или червен пипер, и оставяте да ври на тих огън. Като се сгъсти, прехвърляте боба в съд за печене с капак. Добавяте нарязани малко пушени свински ребра и приготвените предварително пръжки.

Оставяте яденето да се готви само на бавен огън -  150°


Още по-вкусно става, ако сервирате тази манджа с туршия и една-две люти чушки.

Да ви е вкусно!