Лютеница

Разбира се, че става дума за домашната лютеница. Любима на всички българи. От майка ми знам, че в нея се слага и чесън, въпреки че напоследък никой не го прави. Някъде добавят и сирене или извара.

Излишно е да споменавам колко филии с лютеница могат да бъдат изядени на един път. Не съм сигурна кое ми е по-любимо - вкуса на лютеницата или миризмата на печените чушки.

Един от най-широко използваните електроуреди в България и единствен по рода си в света е чушкопека, използван ударно най-вече при правенето на лютеницата. За да му отдадем нужното внимание, трябва да отбележим, че с помощта само на един чушкопек, за ден могат да се опекат 10кг. чушки

А ето и рецептата за лютеницата:

След като сме опекли чушките, започва голямото и досадно белене. За да е по-лесно, в голяма купа с вода, потапяйте от време на време облепената си с черни люспи ръка.

Ако на бурканите залепите рецептата за лютеницата, ще пожънете небивал успех, особено сред онези роднини, които живеят в чужбина.

Миналата година направихме наведнъж 25кг. чушки на лютеница, но тази година тя ще е на порции, хем да има серии с различен вкус. Някои ще объркам с чесън, на други ще добавя зелени чушки, другаде ще изключа патладжана от рецептата.

Весело чушкопечене!

Яйца по панагюрски

Това е една от любимите ми рецепти, защото всичко е на око. В тенджера с вода сипваме оцет колкото за една салата. Добавяме щипка сол. Щом водата заври, чукваме ниско до водата колкото яйца искаме да сложим в една порция. След 2 минути, след като се забулят, ги загребваме внимателно с лъжица на дупки /решетъчна лъжица/.

Докато забулваме яйцата за отделните порции, украсяваме чиниите. В кръг от едната страна нареждам малки бучки сирене, а от другата страна довършвам окръжността с ивица кисело мляко. По този начин се получава нещо като оградка, в която яйцата стоят без да се разливат по цялата чиния. Забулените яйца поставяме в средата на кръга.

След като сме забулили всички порции и сме ги поставили по чиниите, махаме водата от котлона, а на нейно място разтопяваме масло. В разтопеното масло, добавяме лъжица червен пипер. Докато добавяме пипера, маслото задължително трябва да е отстранено от огъня, за да не почернее пипера. Заливаме всяка порция с маслото с червения пипер. Отделно сервираме с обелени скилидки чесън, защото не всеки го обича разбъркан предварително в киселото мляко. Ръсваме малко черен пипер, може и стръкче магданоз за красота, и сервираме с много хляб, за да има за топене.

Руло Стефани на топки

С няколко маслини, два моркова, няколко кисели краставички, 1кг. кайма, гъби, глава лук, 1л. горчица, масло, яйца, галета, червено вино, черен пипер, бахар, кимион и сол.

Каймата се обърка с едно сурово яйце, ситно нарязан лук, галета и малко сол. Разстила се на правоъгълен пласт с дебелина около 2см. Поръсва се с черен пипер, бахар и кимион.

По ръба на дългата страна разстиламе плънката от гъби, маслини, моркови, кисели краставички, горчица и нарязани твърдо сварените яйца. Увиваме руло, което се обвива във алуминиево фолио /едно време в марля и се е варяло във вода/ и се пече във фурна. Докато го печете, може да го залеете с малко червено вино.


По-удобно за сервиране е рулото във формата на отделни топки, в средата на които има цяло сварено яйце. Разликата с обикновеното руло е, че при топките отиват повече сварени яйца, но пък си заслужава, ако като мен обичате именно яйцето и краставичките в рулото.

Сос: Запържваме малко брашно в масло, разреждаме с прясно мляко. Охладена, тази смес объркваме с майонеза и маслини, а може отново и с кисела краставичка.

Соленки - лунички (рибки)

Необходими продукти:
1 масло, 250гр. сирене, 300гр. брашно, сода за хляб.

Тестото престоява в хладилник 1 нощ. Разточва се върху поръсен с брашно дървен плот, след което с чаша се изрязват луни. У дома изрязваме тестото с формичките на баба ми. Поръсваме фигурките с ким. Понякога мажа с жълтък за блясък.

Пекат се на предварително загрята фурна. Стават изключително бързо, затова трябва да се внимава, да не изгорят ;)

Бухти

В началото ми се струваха сложни за правене, но после след като започнаха сами да се обръщат ми станаха една от любимите за правене бързи закуски.

Баба ми, естествено ги правеше страхотни, но тайната научих от леля Райна, нейна племенница. Те биха се засмяли на думата "тайна", но за мен си беше загадка как така сами се обръщат в тигана и не остават сурови.

Ето рецептата:

1 кофичка кисело мляко
1 чаена лъжица сода
1 яйце
брашно, колкото поеме до лепкаво тесто

Разбивате яйцето. Обърквате содата в киселото мляко - да шупне, прибавяте към яйцето и сипвате брашно, като бъркате, бъркате...

Тайната:

1) За да се обръщат сами в тигана, трябва мазнината да е достатъчно дълбока /бухтите да не опират дъното/ и да има разстояние помежду им, за да се преобръщат сами.

Мисля, че въздуха в тях ги кара да се въртят ;)

2) За да не остават сурови, трябва да са малки. Използвам чаена лъжичка, за да загребвам от тестото. После го избутвам, възможно най-близо до мазнината, за да са кръгли /ако ги пускате от високо, стават разтегливи и безформени/.

3) За да са неустоими слагам малко захар още в киселото мляко. Така първите изчезват без нищо, а после ги сервирам със сирене, сладко, пудра захар.

Успех с бухтите!

Черешов пай

Рецептата за черешовия пай я има почти във всяка стара тетрадка във всяка къща. Но тази е по-специална, защото на мен все не ми се получаваше, докато един ден една приятелка /която много ми липсва/ не ми донесе черешов пай. Превъзходен! И естествено я помолих за нейната рецепта.



Ето я:

Записала съм я буквално, както ми я е казала - простичка и в същото време уникална.



Тайната на превъзходния му външен вид е, когато вече готов, с добавени в последния момент разбитите на сняг белтъци, остане на изключена фурна около 10 минути.

Интересно, че оттогава черешовия пай започна да ми се получава.

Остана ми като скъп спомен и ми се иска някой ден отново да звънне на вратата с чиния в ръка и нещо вкусно в нея.

А аз ще почерпя с черешов ликьор.








Черешите могат да се заменят с афъски, които по същото време са пред узряване.

П.П. Посвещавам на всички, които са в чужбина - спомнете си вкуса на кюстендилските череши!

Тирамису по нашенски

36 бишкоти, 450гр. маскарпоне (или крема сирене със сметана), 5 жълтъка, 5 белтъка, 150 гр. захар, 12 чаши кафе, 1-2 чашки ликьор, 1 лъжица какао

Разбира се, аз го правя на око ;) като разбивам жълтъците със захар /колкото ми се изсипе от захарницата, като ръсна със замах/. Добавя се сиренето и пак се бърка.

В равна тава се сипва кафето, където се топят бързо една по една бишкотите, така че да се намокрят /аз обаче ги поливам с малка каничка, колкото да поемат/ - един ред. Разбиват се белтъците с малко захар - на сняг. Добавят се към крема, в който преди това ливваме ликьора. Пак топим ред бишкоти в кафето и редим. Отново покриваме с крем.

Оставяме в хладилника да се втвърди, докато стегне. Преди поднасяне поръсваме с какао.