Опитайте се да отговорите на въпроса „Какво харесвате?”
В повечето отговори присъства шоколада. Почти всеки човек обича шоколад. В хладната вечер нищо не е по-добро от чаша горещо какао или пенест шоколад. Колкото повече отпиваш, толкова повече ти се пие. Има магия в тази вкусна загряваща течност. Има магия и в една стара метална кутия от моето детство с лилави надписи. Кутията беше пълна с шоколадови бонбони, но по-интересното беше, че тя не беше като другите кутии. Беше пропътувала половината земно кълбо, за да намери своето място под масата в хола на баба ми и дядо ми. Не изгарях от желание да изям бонбоните, което сега ми изглежда странно, а ме привличаше отварянето и затварянето на въпросната кутия. Чуваше се метален звук, подобен на този при отварянето на кутия с моливи, ако това може да ви помогне да си го представите. Така беше направена, че капакът заставаше отворен вертикално – без да пада назад. Повърхността от вътрешната страна беше огледална и лицето ми се появяваше разкривено срещу мен, всеки път щом отворех кутията. Когато се сещах за нея и я отварях, обичах да карам дядо ми да ми разказва историята на шоколада. И той започваше...
„Историята на какаото започва от шушулките и стига чак до вкусния кекс във фурната и шоколадите в магазина. Ще ти разкажа, ама после ще си изядеш обяда... И така...
Какаовите шушулки растат на стъблото на какаовото дърво, което се среща в топлите и влажни гори на Южна Америка и Африка. Първата какаова напитка е направена преди хилядолетия от хората, живели в амазонските гори на Южна Америка – от семената, които те открили в шушулката. Шоколадът не е дар от Бога, а от ацтеките. Те живеели в земите на сегашно Мексико и шоколадът бил любимото им питие. Техният император Монтесума е черпел гостите си с шоколад, с аромат на ванилови семена. Ацтеките го разбърквали, докато се образува пяна. Сервирали го в златни чаши. В някои части на Америка ценните зърна били използвани вместо пари. Зърната били разменяни за дрехи, сечива и дори за животни. Ацтеките наричали напитката чоколатл (chocolatl), а дървото какауатл (cacauatl). Тези стари думи се превърнали в днешните „шоколад” и „какао”. Какаото идва в Европа чак когато Ернандо Кортес завладява Мексико и пренася със себе си тайната. Испанците се опитали да запазят тайната на какаото, но не успели. Излагайки се на голям риск, контрабандистите успявали да доставят ценните семена и в други части на Европа. Скоро се появили и шоколадовите къщи. Там хората се срещали, за да разговарят, наслаждавайки се на новото питие. Зърната били твърде скъпи, тъй че само богаташи можели да си го позволят.
Дядо ми, който беше прекарал известно време в Гана, казваше, че фермерите там внимателно се грижели за какаовите посеви. Реколтата се прибира с помощта на мачете. Шушулките се отрязват. Жените прибират реколтата, като я пренасят в кошове на главите си. Мъжете разчистват шушулките, за да извадят ценните семена, като внимателно ги издълбават от пулпата. Събират ги на купчини и ги покриват с листа. За няколко дни семената ферментират. Така се ражда шоколадовият вкус. После зърната се изваждат от влагата и се оставят да изсъхнат на слънце. Вече са променили цвета си – от пурпурни са станали кафяви. Скоро, изсушени, зърната са готови да бъдат пакетирани и откарани на пазара, където селяните продават реколтата си. В някои страни зърната пътуват на главите на жените, в други – пренасяни от мулета или канута. На пристанището корабите ги натоварват на дълго презокеанско пътуване към фабриките в други страни. В Гана чувалите с какаото били пренасяни в малки лодки до корабите, защото морето е плитко и корабите не могат да доближат брега. Освен в Гана, по-голямата част от какаото по света расте в Кот Д’Ивоар и Нигерия. Немалък дял идва от Бразилия и други части на Америка. Въпреки че от хилядолетия какаото се използвало като питие, първият шоколад става известен чак в средата на XIX век. Достигнали до фабриката, зърната се почистват на специален канал. После се пекат около час в огромна въртяща се пещ. Вече изпечени, зърната лесно се белят. Обелени и пресети, те се смилат и се превръщат в гъста паста. Тази гъста смес съдържа твърде много какаово масло, което се извлича от какаото чрез мощни преси, които я превръщат в кръгли пити от твърдо какао. В специални мелачки с големи въртящи се цилиндри с остри зъби, питите се смилат на прах. Какаото се пресява и се пълни в тенекиени кутии, които отиват в магазините. Приготвянето на тъмния шоколад става от какаова смес, какаово масло и бяла захар, които се смесват в специален меланжор. Млечният шоколад се появява за първи път в Швейцария в края на XIX век. Прясното мляко не се смесва лесно с мазнините на какаовото масло, затова то трябва да се кондензира, преди да се добави към какаовата смес. Даниел Петер (който правел свещи, но занаятът му започнал да запада, след появата на газените лампи) и Хенри Нестле (той пък първоначално произвеждал масла, използвани за газовите лампи, а по-късно е работил върху формулата на изкуствените бебешки млека, направени от краве мляко и пшеница) успели да отстранят водата от млякото и скоро след това млечният шоколад станал много популярен. В барабан, подобен на този в автоматичната пералня, тежки каменни ролки разбиват какаовата смес с часове, докато тя стане гладка, след което се изсипва в полирани форми, които се придвижват на конвейер в студено помещение, за да може шоколадът да стегне. Опаковъчни машини покриват шоколадовите блокчета с алуминиево фолио, което пази шоколада от разтопяване. Накрая шоколадовите блокчета се опаковат в хартиени опаковки. Шоколадите са във всякакви форми – правоъгълни, триъгълни, кръгли, както и с форми на предмети и животни. Много различни храни могат да бъдат смесени с шоколада – бадеми, лешници, орехи, стафиди, плодове и какво ли още не?! Използват се различни есенции – лимон, ананас, кокос, джинджифил, нуга... Тогава сместа се изсипва върху пълнежа, като го обвива и така се раждат бонбоните. По-същия начин се правят шоколадовите бисквити и вафли. Интересно е, че други части на какаовия плод също са полезни. Какаовите шушулки се използват за фураж, а какаовото масло участва в състава на червилата и парфюмите. Сега вече можете да се сещате за шоколада и когато си слагате червило, мили дами.
Затварям правоъгълната кутия с глухо метално „щрак” и я оставям на мястото й – под масата върху големия албум с черно-бели снимки.
И идва ред на „ДОМАШНАТА САМОДЕЛКА СЪС СУХО МЛЯКО”. И така... Лампата в кухнята е светната, защото се стъмва рано през зимата, а на мен обикновено тогава ми се дояжда така нареченият „течен шоколад” на другата ми баба. Много, много й се помолвам да направим от онзи шоколад в чашките, дето го продават в сладкарницата срещу 7-мо училище на ул. „Шишман” и тя взима черния тефтер с рецептите и започва да изрежда... „Сухо мляко...” Взимам дървения стол до масата и го повличам към долапа, където е пакетчето сухо мляко, в лъскава сребърна опаковка с червени букви и има червена кравичка, като на опаковките с прясно мляко. Пресягам се да го взема от най-горния рафт. Пазим опаковките, защото дядо ми си слага в тях храна, когато ходи на вилата – да не му се развали по пътя в горещото време. Има и такива със сини букви и сини кравички. А на мен така ми се иска да си изрежа кравичката и да си я залепя някъде. От шкафа в съседство измъквам бялата купа с „чучура”, в която бъркаме тесто за палачинки и кексове, изсипвам пакетчето със сухо мляко. „Прясно мляко!”. Отварям хладилника „Мраз” и изваждам бутилката със свареното сутринта мляко. Дядо ми всяка сутрин купува мляко и го вари в млековарката, дето свири. После го пресипва в стъклена бутилка, защото не трябвало да седи в алуминиевия съд. Сипвам чаша и половина от млякото в купата. Взимам от чекмеджето една дървена лъжица и започвам да бъркам. И бъркам и бъркам… „Пакетче масло”. Слагаме го за малко на слаб огън в едно канче на котлона, да се размекне. Хайде сега малко пудра захар – чаша и половина. В долапа седи ама все става на буци и трябва предварително в хаванчето малко да се натроши. Баба добавя 6 лъжици какао и ароматна ванилия от едни специални пликчета, които струва ми се имат нумизматична стойност, обаче тя ги хвърля. В шкафа винаги имаме какао на прах – много ценно и го ползваме по малко – като идват гости и по празници, защото идва чак от Югославия (може би затова и до днес предпочитам какаото във вид на горчив прах в топлото мляко, въпреки че трудно се разтваря, пред съвременното „заешко”). И най-после идва ред на миксера, който седи най-долу в долапа. Разбивам всичко внимателно, да не пръска наоколо и после баба разлива сместа внимателно в чаши. Умирам от нетърпение, докато чакам кремчетата да стегнат в хладилника. Имаше още една рецепта – с нишесте, но ставаше още по-бавно, защото млякото се бъркаше на котлона, докато се сгъсти. Докато чакам това бавно охлаждане да се случи, баба ми забърква чаена лъжичка какао с малко захар, разтваря ги в малко мляко и добавя още горещо мляко. Почти наведнъж изпивам чашата, но знам че няма накъде повече и продължвам търпеливо да чакам. Другият ми дядо, в чиято къща се намира магическата метална кутия, обожаваше захарните изделия. Изяждаше (не се шегувам) една кутия бонбони дневно, гребеше захар от захарницата и както можете да се досетите правеше от нищо нещо, съставено от сладко разбира се. Какво е от нищо-нещо?! Буркан с мед разбъркан с пакетче меко масло – в купа, от която се гребе, или се маже филия. Лимонада с яйце и захар, и други причудливи напитки. Там винаги имаше току-що изпечени най-различни сладки и кексове. Всяка седмица по няколко пъти се правеха палачинки. Няма такива палачинки! Обикновено се ядяха със сладко, но аз ги ядях с кетчуп. Защото кетчупа беше уникален. Този ми дядо го бъркаше по американска рецепта (рецептата научил от хазяйката си, докато студентствал в Харвардския университет, след като на около 17 години прекосил с параход Атлантика). Освен автентичния кетчуп, дядо ми правеше невероятен течен шоколад само от какао, сухо мляко и захар. В чашата се образуваше пяна. По празниците слагаше няколко малки парченца портокалови кори. След като изпиех чашата, си доливах в нея прясно мляко и така допивах остатъците от шоколада. Понякога топях солети в шоколада, докато рисувах. За да пия по-бавно шоколада, го пиех, докато рисувам. Дядо ми разрешаваше да рисувам с неговите четки, а той имаше много, наистина много четки. Даваше ми една такава грапава хартия и имаше една голяма дървена кутия с много тубички и палитра. Две от тубичките бяха по-големи от другите – бялата и черната боя.
Но да се върнем на шоколада… тази топла, жива смес. Фантастична история изпълнена с превъзходен и всеки път различен вкус. Омайващо усещане… Балсам за небцето. Шоколадът много прилича на виното. И ако във виното е истината, то в шоколада са събрани божествени усещания. Напитка с характер, парченца вкусно присъствие, или просто аромат който се носи във въздуха както сезоните се носят с вятъра. Каквото и да се случва шоколадът винаги ще ви накара да се усмихнете, защото за направата му е нужна любов, а една от основните му съставки е щастието. Ако кафето ни събужда, то шоколадът ни зарежда с енергия и превъзходни очаквания за деня. Очаквам с нетърпение следващата чаша горещ шоколад.
