Какво да приготвим за Великден

Вкусът на Великден свързваме на първо място с яйцата и агнешкото. Все по-често се питаме какво да направим, за да бъде преходът от постите към тържествените Великденски, а след тях и Гергьовденски трапези, по-плавен. И тъй като съботният ден е отреден за приготовления, няма да се впускам в подробности, а само ще споделя няколко идеи за примерни и лесни менюта.
Повече от ясно е, че салатата е зелена с варени яйца, чорбата е агнешко варено, но бихме могли да внесем малко разнообразие, като приготвим спаначена супа или чорба от коприва.

Можем да направим и керевизена супа, в случай че предните две са присъствали твърде често на масата по време на постите.

Ето какво ви е необходимо:
2-3 глави керевиз, 1 чаша ориз, 2-3 лъжици масло, 1 жълтък и чаша кисело мляко, сол, черен пипер.

Приготовление: Нарязан на кубчета керевиз сваряваме в подсолена вода. Добавяме към него изплакнатия в малко чешмяна вода ориз, пускаме бучката масло (или загребаните 2-3 лъжици масло). Готовата супа оставяме да изстине. Застройваме с разбития с киселото мляко жълтък. Така приготвената супа, може да бъде сервирана с настърган кашкавал или натрошено сирене. Овкусяваме с черен пипер.

Разбира се към всяка безмесна супа, може да добавяме препечени крутони, гризови топки, сухари или домашни бисквитки.

Как се правят домашните бисквитки: 5 яйца, 150-200гр. (1 водна чаша) брашно, 1 чаена лъжичка бакпулвер, сол, пипер.

Белтъците разбиваме на сняг. Жълтъците разбиваме отделно с щипка сол. Към разбитите на сняг белтъци бавно прибавяме жълтъците и брашното малко по малко (за да не спихнем разбитите на сняг белтъци). Леко разбиваме сместа с телена бъркалка/лъжица. Изсипваме и разстиламе сместа в предварително намазана с масло и леко поръсена с брашно тава. Нарязваме така застланото в тавата тесто на баклавички, така че, когато стане готово, да можем лесно да ги разчупваме в срванително еднакви форми. Така приготвените домашни бисквити, поднасяме в отделна купичка на масата, заедно със супата.

Идва ред на агнешкото. И тук само ще изброя, защото който готви агнешко, знае как да го приготви. И така освен печеното агне или само агнешко бутче, идеите продължават през класиката на агнешко с картофи или ориз, агнешко с гъби (също познато като агнешко à la poulette, но се приготвя от агнешки гърди), агнешко с киселец, агнешко със спанак, агнешки гулаш (с кисело мляко), агнешки паприкаш (с лук), агнешко с кисели краставички, агнешко задушено с чесън, агнешко по италиански или по френски (разбира се това са агнешки котлети с повечко масло, като французите ги задушават с вино, а после ги пържат оваляни в яйца и галета, докато италианците директно ги пържат оваляни в яйца, кашкавал и галета).

Десертите! Едва ли ще ви остане време за тях, особено ако месите козунаци. И понеже казахме, че ще наблегнем на леките и лесните неща, идеята за бисквитена торта е добре дошла, особено ако направите две дози от домашните бисквити - едната разбира се да е със захар.

Необходими продукти за Великденска торта (понеже в нея има шоколадови яйца):
натрошени бисквити, кафена чаша меко масло, кафена чаша захар, половин кафена чаша смляни ядки (орехи, бадеми...), 3 яйца, ракиена чаша ром/ ликьор, сладко по избор, както по отнопшение на количеството, така и по отношение на плода в него, шоколадови яйца.

В маслото добавяме захарта и жълтъците. Бъркаме, като добавяме ядките и алкохола. Добавяме разбитите на сняг белтъци и дообъркваме сместа/ крема. В плосък съд или тава редим бисквитите /може директно в тавата с готовия бисквитен блат/, отгоре разстиламе крема. Украсяваме с няколко плодчета от сладкото и разделени на половинки шоколадови яйца. Най-красиво става с малки шоколадови яйца.

Честит Великден!

Зелена салата

Със запролетяването идва и чувството на лекота. Вдишваме свежия въздух, леко ни е на душата, и естествено и с нетърпение чакаме леките пролетни предложения за трапезата. Наред с пържените тиквички, които се прияждат почти на всеки и почти винаги преди да са поевтинели на пазара, стои идеята за зелена салата в огромна купа.






Стандартната зелена салата или маруля, от край време се състои, като изключим зелената ѝ част, от репички, лук, а понякога и варени яйца (особено по Великден).

Понеже почти винаги изяждам голяма част от репичките преди да са попаднали в салата, а и за разнообразие, ще споделя още една идея, с която определено можете да впечатлите първите пролетни гости в дома ви.

Нарязаната или накъсана марула/салата, се поръсва със сол и се залива с олио. На сгорещен на котлона тиган, препичаме шепа сусам, колкото да покрие дъното. Бъркаме с лъжицата до златисто, след което изсипваме сусама в салатата.

Заливаме с оцет балсамико и разбъркваме.

Освен със сусам, салатата може да бъде поднесена с печено белено слънчогледово семе или със счукани орехови ядки.

А ако мислите, че няма да ви е достатъчна, хвърлете в тигана малко пушено месо или няколко филийки сланина и ги добавете към салатата.

Сипете си чаша бяло вино и поседнете на терасата, докато се свечерява.

Какво да сготвим? - 1

Сигурна съм, че всеки ден чувам въпроса "Какво да сготвя днес?" Това е като "Какво да облека?" и няма задоволителен отговор. Просто трябва нещо да се случи. И така днес разполагах с не повече от 20лв. за да организирам трапезата. От плод-зеленчука взех буркан белени домати, който разбира се може да качите и от мазето, ако сте си направили труда да затворите няколко буркана за зимата ;), пакет леща, килограм картофи, две малки глави лук, един морков. От магазина пък взех останалото - мая за хляб, 500 гр. кайма, прясно мляко, три яйца и брашно.

За хляба ще се наложи да разкажа в отделна публикация, тъй като той е специален и заслужава да бъде удостоен с особено внимание.

Преминавам към гозбите. В средноголяма тенджера (5-6 л.) слагам малко олио или масло да се разтопи. Добавям ситно нарязан лук, половин морков, нарязан на кръгчета и задушавам, както казват бабите - докато се изцъкли лукът. После слагам каймата, като я натискам и раздробявам с дървена лъжица на малки късове. Бъркам, докато се зачерви като печено месце. През това време обелвам и нарязвам картофите на кубчета или както дойде. Подреждам ги на дъното на йенска тенджера, посолявам и заливам с вода. Връщам се на каймата и добавям половината от буркана с белените домати. Изчаквам да клокне няколко минути и с получената смес заливам картофите. Пека около 40-50 минути на предварително загрята на 180 ° фурна. Преди да стане готово (да изври цялата вода и да се запече до кафяво), добавям 2-3 яйца, разбити с чаша прясно мляко и две щипки сол. Връщам съда във фурната, да се запече и заливката - това отнема около 10-15 минути.

В същото време в празната вече тенджера на котлона, отново слагам малко мазнина (олио или масло), добавям втората глава лук, отново ситно нарязана, както и другата половина от моркова. Изчаквам да се задушат и омекнат, след което изсипвам и остатъка от буркана с белените домати. Добавям сол и 2-3 литра вода, изчаквам да заври и добавям половин шакетче леща (1чаша).

Шоколадовия крем е изключително лесен, тъй като рецептата е написана на опаковката, която можете да намерите във всеки магазин за хранителни стоки, а вече и в много био-магазини. Гарниран с орехи, се превръща в десерт "средна хубост", както обичаше да казва баба ми.

Добър апетит!

Имате зелник по пощата

Скоро ще се навършат две години, откакто започнах кулинарния блог към how2make4.blogspot.com. Първоначалната ми идея беше това да е място, където домакините могат по-скоро да се подсетят какво да сготвят, тъй като рецептите са традиционни, нашенски и добре познати на всички българи. Така беше до вчера, когато една колежка и приятелка ми изпрати нейната рецепта за Зелник. Преминала през годините, тя има своята обикновена, но също така сгряваща история. История минала и сегашна, която тогава и сега върви най-малкото с греяно вино, а когато направите зелника по описаната рецепта - и с приятели. Приятно четене!

"Ето и историята на моя зелник:

Свекърва ми била разпределена в 50-те години като учителка в кюстендилския край и оттогава останал споменът й за това вкусно ястие „зелник“ – ястие с баница в една тава. Когато се оженихме, моите кулинарни умения клоняха леко над 0-та. Съпругът ми много често споменаваше за кюстендилския зелник, макар че не беше ял такъв, а само слушал как се прави. И като млада и влюбена, реших да му угодя и да го приготвим – двамата, защото аз и досега не мога да точа, а на него и месенето, и точенето, и готвенето му се удават много повече. Та пробвахме, получи се, стана любимо ястие на цялото семейство през зимата, но понеже изисква повече време, го правя (вече сама или с някоя от дъщерите) 2-3 пъти през зимата. Пусти мързел!

1. Пригответе (може и предния ден) зелето с месенце: обичайно избирам свински гърди, че имат повече тлъстичко, което много върви на киселото зеле. Запържвам го в няколко лъжици мас, добавям киселото зеле (една зелка), нарязано като за готвене, прибавям черен пипер, кимион или каквато обичате подправка за кисело зеле. Вода сипвам не повече от една кафена чашка – като е готова манджичката, трябва да няма никаква вода, но и да не е загорялаJ 

2. От около 600-800 гр. брашно и хладка водичка с 1 ч.л. сол и още толкова оцет, замесвам меко тесто за баница.

3. От „цилиндърчето“ отделям ¼ - за капак. Четвъртинката разделям на 3 части, а по-голямото тесто, което ще бъде основната баница – на 6 части.

4.От всяка част омесвам топчета, които поръсвам с брашно и оставям да починат поне 10-15 минути, за да се точат / теглят по-лесно.

5. Започвам от трите топчета за капака: разточвам всяко с големината на следна чиния, намазвам с размекната мас и покривам с втората кора, пак мажа с мас и покривам с третата кора, която наръсвам с брашно и оставям „капака“ настрани. Същото се случва и с останалите 6 топчета.

6. И сега започва онази част, която винаги ми предизвиква напрежение, защото не мога да точаJ. Кората трябва да се разточи от средата към краищата, така че средата да остане по-дебела, а краищата да са възможно най-тънки. При това кората трябва да е доооста по-голяма от тавата, в която ще печете зелника. Та аз правя следното: с точилка започвам от средата към краищата, след което започвам да тегля краищата, докато станат тъъънки като за баница. Е, както се вижда ще се яде „парцалива“ баница, защото се накъса по краищата. Трябва ви помощ, за да прехвърлите разтеглената голяма кора върху добре намазнената тава така, както е показано на снимката.

7. Разбивам 4 яйца с около 250 гр. Сирене. Понякога слагам, друг път – не: две лъжици кисело мляко със сода на върха на лъжичката (по желание).

8. И започва реденето: точно в средата изсипвам „манджичката“. Трябва да остане място около нея в тавата, защото там ще навием след малко баницата.

9. Вземам „капака“ и леко го разтягам с ръце (с юмруците отдолу), дотолкова, че да покрие манджата. Не натискам, не подгъвам – просто покривам!

10. Поръсвам останалата кора с яйцата със сирене малко олио, като се старая навсякъде да има от пълнежа и след това започвам да свивам/нагъвам към зелето в средата.

11. Това е крайният резултат: яйцето в средата би трябвало да показва дали е готово ястието като се забули добре, но аз не разчитам много на него, а на това отгоре да стане приятно розово – червеникава.

12. За съжаление след като извадих от фурната (пече се на предварително загрята на 180-200 градуса) и покрих с кърпа за 15-тина минути, се забавих в другата стая и моите лакомници вече я бяха нарязали, та това успях да снимам…"

След тази особена вкусотия, особено дъхава и готвена с мерак, мога да кажа единствено едно голямо Благодаря на Нина Попова и нейното семейство!

И разбира се - Наздраве!

Menu за Декемврий - продължение

Ако сте прочели първата част от предложенията на "Календар по готварство" за месец декемврий, то вече знаете, че рецептите обхващат както традиционни супи, предястия и ястия, салати гарнитури и десерти, така и интересни практични предложения за посрещане на гости и тържествени случаи.

КалендарЪт по готварство е създаден преди близо век, за да служи като учебник в практическото девическо училище по занаятчийство "Мария Луиза" в София.

Добре, че се сетих да взема праз за зелевите сарми. Няколко стръка са чудесна идея, сварени на чорба, вместо обичайните вкусотии в предпразничните почивни дни. За да учудите и себе си, може да пекнете колелцата праз на ребрест чугунен тиган, все едно сте запалили скарата за пържоли. Дали от мисълта за тях или от ребрестия тиган, но чорбата става съвсем различна, ако празът е зачервен "на ребра", при това - опушен!

Ако пък същият го притурите и на лещата, то със сигурност няма да ви остане за зелевите сарми, но и леща няма да остане, защото ще бъде изядена бързо.

Тънката нишка на праза се прокрадва и в "Кокошката с кисело зеле", където вместо обикновен лук, също може да се сложи праз, особено в компанията на киселото зеле.

За "Пуйката сарма" няма какво да се добави, освен че маслото би размекнало месото, шпиковано в парчетата пуешко, и единствено ако времето не е избягало напред и приготовленията за празничната трапеза са "до никъде".

За "Boeuf à la mode" ви трябва индийско (мускатово) орехче, както и останалото, изброено за 4 души. Ако се чудите колко да са големи ивиците сланина, за шпиковане в говеждото, то 2см биха били достатъчни, дори и да не можете съвсем да ги натикате в "набучканите" с тънъкЪ ножЪ дупки в месото.

Стигнахем до десертите. Очарованието на млечната баница е в сместа за заливане. Споменатото в рецептата оризено брашно може да се замени с прецедената оризова вода, ако ви е останала такава от сварения за плънката на коледните сарми ориз.

Любопитно ми е дали ГризЪ халвата ще се получи като тази в детската градина.

Весели празници!

<- И Ванилиев крем.

И едно чудесно предложение за посрещане на Новата година - обещаните Бавороазе и Боуле:

Menu за Декемврий

Дойде зимата и ето, че вече е декември. Време е да поровим в старите книги с рецепти, с надеждата да открием нещо "по-така" или да пресрещнем няколко идеи "ей-така", които да събудят старите тави. Да, има тави, които се ползват за определени поводи, като например тази за баницата.

Отмина облачното с кюфтета и през декември в стария Календар по готварство го дават говеждо, телешко и свинско. Разбира се, няма как да пропуснем рибата и традиционните консерви.

Попадна ми и едно "здравословно меню за декември", което преди много време бях изрязвала от някакво списание с единствената цел - да черпя идеи, когато нищо друго не ми хрумва. Представям ви накратко съдържанието му за първата седмица на последния месец в годината.
Ако не ви се свиди, можете да откраднете няколко печени белени червени чушки, които предварително всички знаем, че сте заредили във фризера ;) Напълнете ги с извара, панирайте ги в брашно или галета и ги изпържете.

Ако ви се струва сложна цялата работа с пълнения шаран за Никулден, заложете на киселото зеле с ориз на фурна. А за Анинден опечете пиле.

Ако чакате гости, може да им предложите лека салата от зеле и моркови, но и със задушени гъби. Поднася се със сметана и ситно нарязан магданоз.

В случай, че изброеното дотук не ви е достатъчно, погледнете краткия списък "Бюфет за малко семейно тържество" или "Вегетариански тържествен обяд".

Гризовите топки ги дават сладки, но към супата от зарзават, те просто не са заляти със сироп, както се казва в рецептата по-долу.

През декември можете да разнообразите с празЪ, розбифЪ, паприкашЪ, стофато, румстекЪ или говеждо задушено по модата - Boeuf à la mode.

Към десертите преобладават гризЪ в "Халва от гризЪ", ЛинцерЪ торта, КухенЪ, кестеновЪ пудингЪ, кремЪ, торта "Леда", бонбони от кестени и др.

И как да не ожаднее човек след толкова много и вкусни ястия?! Сред напитките зе забелязват нектарЪ, бавороазе и боуле.
Но за всички тях, ще разкажа другата седмица.

Мекици

С приближаването на зимата, на човек му се иска да остане цял ден под завивките, но не и когато във въздуха се носи аромат на пържени закуски. За да проверим каква е закуската трябва да се замъкнем мързеливо до кухнята, където заварваме посипаната с брашно маса...

Половин кубче мая, разтворено в хладка вода (около 400мл.) с две-три щипки сол, една лъжичка захар и една лъжица олио се разбъркват, докато всичко се разтвори добре. Добавя се брашно до меко тесто.

Добавя се брашно и се бърка в една посока, до получаването на меко тесто без бучки :Р Оставя се да втаса.

 После се обърква леко, колкото да се отдели от съда, изсипва се на посипаната с брашно маса и се разточва. Разточеното тесто се нарязва на каквито форми ви е удобно. Така получените мекици се пържат в предварително загрято олио.

Ако не искате да си цапате кухнята, можете да оформите мекиците и по класическия начин - като си изцапате ръцете или с дърпане :D