Свинско със зеле на фурна

Това зеле е специално. Направено по специална рецепта. Специалното е в зелето и по принцип Л. (която ми издаде тайната) не слага месо в манджата.

Веднага, след като чух разказа ѝ, започнах да мисля за манджата. Не ми се беше случвало отдавна.

Купих средноголяма прясна зелка.
Няколко чушки и два моркова.

Месото сложих да се позачерви с малко мас в една тенджера без капак, докато нарязах зелката и я сложих във фурната да се пече на бавен огън.

През това време... на съседния котлон, в тиган с малко мазнина, сложих малко лук, настърган морков, нарязаните на ивици чушки. Позапържих, след което изсипах буркан с домати и оставих да покъкри.

Този миш маш, но леко престоял и без стандартните яйца и сирене, отива право в тавата със зелето, където вече го чакат късовете свинско месо.

Ето така, казано съвсем накратко (защото всъщност нейната история е за една нарочно забравена чиния с миш-маш ;)), без да иска, Л. открила тайната съставка на зелето, чиито аромат се носи вече по стълбите, че сигурно и в квартала.

Нямам търпение да го опитам.

Специални благодарности на Кралицата ;) Л. за специалната съставка.