Имате зелник по пощата

Скоро ще се навършат две години, откакто започнах кулинарния блог към how2make4.blogspot.com. Първоначалната ми идея беше това да е място, където домакините могат по-скоро да се подсетят какво да сготвят, тъй като рецептите са традиционни, нашенски и добре познати на всички българи. Така беше до вчера, когато една колежка и приятелка ми изпрати нейната рецепта за Зелник. Преминала през годините, тя има своята обикновена, но също така сгряваща история. История минала и сегашна, която тогава и сега върви най-малкото с греяно вино, а когато направите зелника по описаната рецепта - и с приятели. Приятно четене!

"Ето и историята на моя зелник:

Свекърва ми била разпределена в 50-те години като учителка в кюстендилския край и оттогава останал споменът й за това вкусно ястие „зелник“ – ястие с баница в една тава. Когато се оженихме, моите кулинарни умения клоняха леко над 0-та. Съпругът ми много често споменаваше за кюстендилския зелник, макар че не беше ял такъв, а само слушал как се прави. И като млада и влюбена, реших да му угодя и да го приготвим – двамата, защото аз и досега не мога да точа, а на него и месенето, и точенето, и готвенето му се удават много повече. Та пробвахме, получи се, стана любимо ястие на цялото семейство през зимата, но понеже изисква повече време, го правя (вече сама или с някоя от дъщерите) 2-3 пъти през зимата. Пусти мързел!

1. Пригответе (може и предния ден) зелето с месенце: обичайно избирам свински гърди, че имат повече тлъстичко, което много върви на киселото зеле. Запържвам го в няколко лъжици мас, добавям киселото зеле (една зелка), нарязано като за готвене, прибавям черен пипер, кимион или каквато обичате подправка за кисело зеле. Вода сипвам не повече от една кафена чашка – като е готова манджичката, трябва да няма никаква вода, но и да не е загорялаJ 

2. От около 600-800 гр. брашно и хладка водичка с 1 ч.л. сол и още толкова оцет, замесвам меко тесто за баница.

3. От „цилиндърчето“ отделям ¼ - за капак. Четвъртинката разделям на 3 части, а по-голямото тесто, което ще бъде основната баница – на 6 части.

4.От всяка част омесвам топчета, които поръсвам с брашно и оставям да починат поне 10-15 минути, за да се точат / теглят по-лесно.

5. Започвам от трите топчета за капака: разточвам всяко с големината на следна чиния, намазвам с размекната мас и покривам с втората кора, пак мажа с мас и покривам с третата кора, която наръсвам с брашно и оставям „капака“ настрани. Същото се случва и с останалите 6 топчета.

6. И сега започва онази част, която винаги ми предизвиква напрежение, защото не мога да точаJ. Кората трябва да се разточи от средата към краищата, така че средата да остане по-дебела, а краищата да са възможно най-тънки. При това кората трябва да е доооста по-голяма от тавата, в която ще печете зелника. Та аз правя следното: с точилка започвам от средата към краищата, след което започвам да тегля краищата, докато станат тъъънки като за баница. Е, както се вижда ще се яде „парцалива“ баница, защото се накъса по краищата. Трябва ви помощ, за да прехвърлите разтеглената голяма кора върху добре намазнената тава така, както е показано на снимката.

7. Разбивам 4 яйца с около 250 гр. Сирене. Понякога слагам, друг път – не: две лъжици кисело мляко със сода на върха на лъжичката (по желание).

8. И започва реденето: точно в средата изсипвам „манджичката“. Трябва да остане място около нея в тавата, защото там ще навием след малко баницата.

9. Вземам „капака“ и леко го разтягам с ръце (с юмруците отдолу), дотолкова, че да покрие манджата. Не натискам, не подгъвам – просто покривам!

10. Поръсвам останалата кора с яйцата със сирене малко олио, като се старая навсякъде да има от пълнежа и след това започвам да свивам/нагъвам към зелето в средата.

11. Това е крайният резултат: яйцето в средата би трябвало да показва дали е готово ястието като се забули добре, но аз не разчитам много на него, а на това отгоре да стане приятно розово – червеникава.

12. За съжаление след като извадих от фурната (пече се на предварително загрята на 180-200 градуса) и покрих с кърпа за 15-тина минути, се забавих в другата стая и моите лакомници вече я бяха нарязали, та това успях да снимам…"

След тази особена вкусотия, особено дъхава и готвена с мерак, мога да кажа единствено едно голямо Благодаря на Нина Попова и нейното семейство!

И разбира се - Наздраве!