Качила съм се на един стол, препасана с габровска престилка с едно черно коте отпред. Някой я беше подарил на баба ми и тя на свой ред ми я беше подарила - сигурно заради котето. Не ми дават да ги обръщам в тигана, нито да разливам тестото по дъното му. Обаче всеки път ги бъркам. После те се трупат в една голяма чиния на масата, а аз тайно им изяждам точките. Така те понякога стават на дупки.
Баща ми ме научи да ги ям с кетчуп. По онова време имаше само един кетчуп в стъклени бутилки, с вкус на доматено пюре. Но аз ядях този на дядо ми, който беше по "негова" рецепта - салца, оцет, захар и сол. Докато учил в Америка, разнасял и продавал кетчуп. Оттогава е и рецептата. След промените открих вкуса на Хайнц, който най-много се доближава до този на кетчупа на дядо ми.
Това са първите ми спомени около правенето на палачинки.
Правя ги някъде от четиригодишна, поради което и не мога да кажа с точност рецептата. Слагам яйца - колкото повече са те, толкова по-еластични стават палачинките. Разбира се правила съм тесто за палачинки само с едно яйце и вода. Те стават повече като катми или питки за дюнер. Към яйцата добавям лъжица сол, половин литър мляко и брашно - да стане гъсто тесто като за питка.
С другата половина от млякото разреждам пострепенно полученото тесто и бъркам бавно, за да не се получат бучки. Ако се налага, добавям и малко вода, до получаването на смес, гъста колкото боза. За да станат тънки, добавям кафена чаша олио. Правя ги в тиган за палачинки, но мога да ги направя и в дълбок тиган. Важното е, преди да разстелете палачинката, да разтопите в нагорещения предварително тиган, малко масълце.
Дали се премятат във въздуха? И още как!
