Кифлички - рогчета

Тази рецепта ми е останала от майка ми, която я правеше по рецепта на една наша съседка - леля Слава. Случайно се сетих за нея, при покупката на едно ново за мен брашно. Реших да го опитам, но не на хляб, а под формата на кифлички.

И тъй като в пакета има мая, видоизмених малко мамината рецепта, която можете да видите на следващата снимка.

За всеки случай добавих бакпулвер и сложих 2 яйца, като отделих единия жълтък, за да намажа по-късно готовите за печене кифлички.

От изброените продукти, направих тесто, добавяйки брашно - колкото поеме до меко тесто, което се отделя от съда без да лепне.

Полученото тесто разделих на 6 равни части (топки), които оставих малко (около 15 минути, докато загрее фурната) - да втасат.

Всяка отделна топка разточих до голям (30-40 см в диаметър) кръг.

Всеки така получен кръг разделих с нож на 8 триъгъкника.

В основата на всеки триъгълник сложих едро наронено сирене.

Отново от основата на триъгълника, започнах да навивам разточеното тесто около сиренето - до края или до получаването на дълга кифла.

За да прилича съвсем на кифличка, а и за да не изпадне сиренцето - завих двата края.

Да не забравяме жълтъка! С помощта на чиста четка намазах, подредените вече в тавата, кифлички с жълтък.










Тъй като времето за печене, зависи от брашното, първите кифлички пекох около 15 минути - станаха меки.

Втората партида престоя около 20 минути - с леко зачервени крайща, кифличките станаха меки в средата и хрупкави в края. Това май е и най-добрата партида.

Последните оставих по-хрупкави - с 25 минути престой във фурната на 180 градуса.

Така получих кифлички за всеки вкус.


Подходящи са за следобедна закуска с чаша айрян или прясно мляко. Добър апетит!

Малинов пай

Помните ли Черешовия пай на моята скъпа съседка и приятелка Албена?
Всичко, което направих е да заменя черешите с малини.

Ако нямате пресни, можете да вземете замразени:

Отваряте ги непосредствено преди употреба.

Тестото се състои от 4 жълтъка, разбъркани с чаша прясно мляко, чаша захар, 1/2 чаша разтопено масло и чаша брашно.

Полученото тесто изливате на дъното на предварително намазана с масло тавичка.

Малко преди да сложите тавата във фурната, добавяте обърканите със захар малини.

Разстилате ги равномерно върху тестото.

Добре опечен, заливате с разбитите на сняг белтъци.

Връщате тавата в изключената фурна.

Докато фурната изстине, белтъците приятно ще се запекат.

Добър апетит!

Сладки кантучини "ИРА"

Почти всеки път, когато се отбия при съседката, тя ме черпи невероятни маслени сладки. Истинска наслада, която за пръв път опитах в един италиански ресторант като комплимент към вино розе.

Най-после взех рецептата!

От минимум 125 гр. масло (може и повече), 3 яйца, сладко от смокини (повече смокини), каквито ядки ви се намират - орехи, бадеми, стафиди, корички портокал/ лимон, може и ром, ако ви се намира...

Обърква се всичко до меко тесто, добавя се брашно, колкото да можете да омесите тестото в дълги франзели, без да лепне.


Пече се на предварително загрята на 180-200 градуса фурна.

След като добре се зачервят, нарязвате на тънки кръгчета, още докато са горещи. Изключвате фурната. Връщате нарязаните кантучини обратно в горещата, вече изключена фурна - да се стегнат и да хрупкат като сухар.

Сервират се към кафе или леко вино.

Можете да ги съхранявате дълго в хартиен плик в хладно помещение - килер или хладилник.

Ако често каните гости на кафе, няма да останат!

Запеканка с хляб по нашенски

След авария с наводнение и майстори, със съседката поседнахме да изпием сутрешно късно кафе. И както обикновено, тя извади и още нещо. Нещо като баница, ама не съвсем. Подобно на пържени филии на вкус, но на вид съвсем като баница.

И така, всичко необходимо се свежда до стар хляб и плънка за баница.

На дъното на намазана с масло тава подреждате стар хляб.

Заливате с плънка за баница:

3 яйца, бучка сирене, половин кофичка кисело мляко, супена лъжица брашно с щипка сода за хляб.

Разбира се можете да добавите лук, кашкавал, пушено месо, както и да замените сиренето с извара.

В стар вестник намерих немската версия на запеканката, която сервирана с прясна салата е още една добра идея за бърза вечеря.

Добър апетит!

Мусака-Лазаня

Случвало ли ви се е, опитвайки някое ястие от чуждата кухня, да се сетите за нещо подобно и в българската ни кухня?! И какво ли би се получило, ако опитаме нещо средно между две яденета? И в края на краищата, щом има побратимени градове, защо да няма и побратимени манджи?!

Има много общо между мусаката и лазанята.

Изглежда трудно да се реши, точно как да се комбинират двете, но докато се чудите и ето, че някой друг вече го е измислил.

Моята леля, която за себе си казва, че не може да готви, онзи ден взела, че направила тази Мусака-Лазаня.

Всичко необходимо:

<1) Предварително подготвен
сос бешамел (купешки в манджата на леля), но аз реших да го направя домашен - с ръжено брашно - 2лъжици, запечено до златисто, малка бучка масло, 2-3 чаши прясно мляко. Колкото по-рядък е соса, толкова по добре - за да е сочна Мусака-Лазанята.

2) Предварително подготвен червен сос, съдържащ:

пакет кайма - 500гр.;

консерва/ буркан белени домати;

ситно нарязан лук;

Запържваме лука в малко олио, добавяме каймата - бъркаме от време на време до зачервяване и изсипваме белените домати.

3) домашна юфка - заместител на картофите - 2 пакета;

4) половин пакет разтопено масло

Накрая остана да се подреди всичко в тавата.

Дъното на тавата заливаме с разтопено масло.

Поръсваме един ред юфка (горе-долу 1/2 от единия пакет юфка).

Втория ред е червен сос.

После пак ред юфка - втората половина от пакета, и заливаме с 1/2 от соса бешамел;

Отгоре идва ред на 1/2 от втория пакет юфка.

Заливаме с остатъка от червения сос.

Слагаме последната 1/2 от пакета с юфка.

Заливаме с остатъка от соса бешамел и поливаме обилно с разтопеното масло.

Печем на 180 градуса.

Лазанята и Мусаката по отделно са по-тежки, отколко в тази комбинация - може би, защото домашната юфка е по-тънка.

Добър апетит!

Благодарности на леля за нейната вкусна рецепта!

Есенна яхния по съседски

Когато става въпрос за дюли, първо се сещаме за техния аромат, а като се позастоят във фруктиерата, ги правим на сладко или компот.

Но неочаквано може да се окаже, че стават и за яхния.

Тази рецепта е от майката на една моя приятелка, която живее наблизо. Тя пък я знае от нейна съседка.

И така - всичко, от което се нуждаете са 2 глави лук и 4-5 дюли (ако са по-големи, може и само 2-3).

Двете глави лук, обелени, нарязваме на дъги, или както ни е удобно - на едри парчета.

Объркваме лука в тенджера с малко олио и половин чаша вода - докато се задуши. През това време нарязваме на едри парчета дюлите - без да ги белим, само ги измиваме ;)

Добавяме, нарязаните на едро дюли, към лука. Бъркаме, докато се задушат и леко почервенеят. Бъркаме най-вече, за да не загори лука ;)

Така задушена, яхнията е подходяща за гарнитура на всякакви меса.

Реших да експериментирам, като добавих телешко месо и накрая оставих всичко да се готви само, в говеч на бавен огън във фурната.

Предварително обезводних леко 5-6 парчета телешко (общо около 600грама), като ги обърнах няколко пъти в горещ тиган с малко масло.

Накрая, на дъното на дълбок глинен съд, подредих половината смес от дюли с лук, положих телешките месца, и отгоре покрих с останалите дюли с лук.

Оставих да се пече, в предварително загрята на около 150 градуса фурна, около час и половина.

С благодарности към леля Роси за лесната и бърза есенна рецепта по съседски!

Десерт с нар

Застудя и есента вече може да се усети и в "Плод и зеленчук" по това, което ще намерите в щайгите. Вчера видях нар. Нарът е известен с това, че подсилва имунната система и има свойството да понижава кръвното налягане. Чудесно начало на есенните десерти е и днешната лека рецепта:

Срязвате на две един нар. С малка лъжица избушвате червените топчета в сърцевината. Изсипвате ги в кофичка кисело мляко и добавяе мед, колкото пожелаете.