Попара

Скоро си мислех за любимите храни на моето детство. Сетих се за много от тях – гювечи, чушки, капами и изведнъж – пред очите ми ПОПАРАТА! Седи си в чинията сухият хляб, поръсен със сирене и чака - кога чая, кога топлото мляко с каймака. Дядо ми я правеше повече с мляко, но без да пропуска сиренето. Чудно ми беше как хората я ядат ту със сирене, поръсена със захар и залята с чай, ту само с мляко и захар, а пък дядо ми винаги слагаше сирене.

Днес надробих неговата попара. Ето я:

Две филии препечен хляб,  бучка краве сирене, малка бучка масло (колкото бучка захар) и горещо мляко – до горе на купата.

Ей тоя вкус и още няколко не са за изпускане! Защо ли няма попари в готварските книги?