Лютеница

Разбира се, че става дума за домашната лютеница. Любима на всички българи. От майка ми знам, че в нея се слага и чесън, въпреки че напоследък никой не го прави. Някъде добавят и сирене или извара.

Излишно е да споменавам колко филии с лютеница могат да бъдат изядени на един път. Не съм сигурна кое ми е по-любимо - вкуса на лютеницата или миризмата на печените чушки.

Един от най-широко използваните електроуреди в България и единствен по рода си в света е чушкопека, използван ударно най-вече при правенето на лютеницата. За да му отдадем нужното внимание, трябва да отбележим, че с помощта само на един чушкопек, за ден могат да се опекат 10кг. чушки

А ето и рецептата за лютеницата:

След като сме опекли чушките, започва голямото и досадно белене. За да е по-лесно, в голяма купа с вода, потапяйте от време на време облепената си с черни люспи ръка.

Ако на бурканите залепите рецептата за лютеницата, ще пожънете небивал успех, особено сред онези роднини, които живеят в чужбина.

Миналата година направихме наведнъж 25кг. чушки на лютеница, но тази година тя ще е на порции, хем да има серии с различен вкус. Някои ще объркам с чесън, на други ще добавя зелени чушки, другаде ще изключа патладжана от рецептата.

Весело чушкопечене!