Есен с мирис на кестени

Вятърът върти шумата по улиците и довява аромата на първите тежки манджи. Замирисва на огън и всеки път си мисля дали това не са просто печени кестени, защото ми се струва рано за дървата в печките.

От край време си купувам печени кестени от уличните търговци - у дома ги правехме или варени, или печени на фурна, но никога на жар.




Преди няколко години един приятел ми сподели неговата рецепта. В тава или тиган на котлона, без абсолютно нищо, хвърляте шепа мокри кестени, с предварително цепнати опашки. От време на време се разбъркват като се пръскат с шепа вода. Ще се учудите, как сте могли да си мислите досега, че ви трябват въглени, за да опечете кестени. Всъщност, докато се пекат на жар, без жар - ей тъй без нищо, на котлона, кестените ухаят на... огнище.

Не се чудете, ако съседите останат с впечатлението, че сте разпалили отрано камината. Със специална благодарност към Б. М. за подареното усещане.