Тиквеник

Замирише ли на шума, се сещам за тиквата. След обикновената баница, това е най-любимата ми. Майка ми я правеше с точени кори, но аз я правя с готови.

И така... По желание, настърганата на ренде тиква може да се задуши в маслото, но може да се употреби и сурова.

Върху кора покапана с масло, слагаме още една кора. Идва ред на плънката от тиква, разбъркана с орехите, канелата и ванилията. Преди да навием, посипваме плънката с кафена чаша галета /ако нямате галета, може да използвате сухар/. Навиваме и редим в предварително намазана с мазнина тава. Ако тавата е кръгла, навиваме навитите рула на охлюв. Този начин е по-подходящ за фините кори, за да не изсъхват прекалено при печенето.


Накрая поръсваме тиквеника с разтопено масло и го печем на умерена фурна.

Преди сервиране, поръсваме пудра захар, или малко след като изстине - според вкуса някои обичат пудрата захар да е леко влажна и в този случай тиквеника трябва да престои поръсен.
или...
След изстиването, може да залеете тиквеника със сироп, сварен от водата и захарта.

Миризмата на тиквеника винаги ме кара да усещам уют и топлота.